Определение № 21 от 25.01.2012 г. на ВКС по н. д. № 9/2012 г.
ВКСIII наказателно отделение25.01.2012 г.докладчик Фиданка Пенева
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на съдията – докладчик по н ч х д № 18083/2011 година по описа на СРС, 122-ри състав /прекратено/, за определяне на друг еднакъв по степен съд, който да разгледа делото. Делото да се върне на СРС, за разглеждане по компетентност, по правилата на местната подсъдност. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по чл.43, т. 1 НПК. Образувано е по искане на съдия-докладчик от Софийския районен съд, който с разпореждане от 5.12.2011 година е прекратил съдебното производство по н ч х д № 18083/2011 година по описа на СРС и изпратил делото на ВКС за определяне на друг, еднакъв по степен съд, за разглеждане на делото. Прокурорът дава заключение, ВКС, на основание чл. 43 ал. 1, т. 1 от НПК да изпрати делото за разглеждане на РС-Стара Загора В съобразителната част на посоченото разпореждане, са изложени доводи, че делото не следва да се разгледа по правилата на местната подсъдност, по които компетентен е СРС, а от РС – Стара Загора или РС – Гълъбово, тъй като страните по делото са от тези населени места, а от съдържанието на тъжбата се извежда предположението, че и свидетелите ще бъдат от тези близки по местонахождение съдебни райони. Настоящия състав, намира, че в случая не са налице изискванията на чл. 43 т. 1 от НПК за определяне на друг районен съд, различен от компетентния, за разглеждане на делото. Текстът изисква много от обвиняемите и свидетелите /посочени в тъжбата или обвинителния акт/ да живеят в района на другия съд. Видно от тъжбата, въз основа на която е образувано делото пред СРС, известно е местоживеенето само на двете страни в наказателното производство от частен характер – тъжител и подсъдим, което за двамата е в различни съдебни райони. Обстоятелството, че те са близки не е определящо, тъй като дори и да бяха от един район, броя им не може да се отговори на изискването на закона за „много обвиняеми или свидетели”. Недопустимо е в производство като настоящето да се предполагат доказателствата, които страните ще представят пред съда, за да се позовава решаващия съд на местоживеенето на евентуални свидетели по делото. Поради това, ВКС в настоящия състав намира, че делото следва да се разгледа от съда компетентен по правилата на чл. 36 ал. 1 от НПК – Софийски районен съд и няма основание за промяна на съда, на основание чл. 43 ал. 1, т. 1 от НПК. Поради изложеното, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение