Определение № 11 от 27.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3934/2020 г.

Производството е по чл. 309, ал. 1 ГПК. Образувано е по подадена от Й. П. И. молба по чл. 309, ал. 1, вр. чл. 282 ГПК, за спиране изпълнението на влязло в сила постановление за възлагане на недвижим имот от 9. 01. 2020 г. по изп.д. № 20197030400434 по описа на ЧСИ Г. М., с което изнесеният на публична продан неподеляем делбен имот е възложен на М. Ж. С. за сумата 57100 лв., внесена от последната по сметка на съдебния изпълнител. Към молбата за спиране изпълнението на влязлото в сила постановление за възлагане на недвижим имот не е бил приложен документ за внесено парично обезпечение и е направено искане размерът на паричната гаранция да бъде определен от съда. С разпореждане № 183 от 9. 12. 2020 г. на молителката е предоставена възможност в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесено парично обезпечение в размер на 3300 лв. по специалната сметка на Върховния касационен съд, като същата е предупредена, че при неизпълнение в срок на дадените указания молбата за спиране ще бъде оставена без уважение. Прието е в разпореждането, че обезпечението следва да бъде определено по реда на чл. 282, ал. 3 ГПК. Целта на паричното обезпечение е да обезпечи вредите от забавеното изпълнение на влязлото в сила постановление за възлагане, които биха били причинени в случай на неоснователност на молбата за отмяна. За останалите съделители вредите биха се изразили в забавено изплащане на частта от продажна цена, съответна на дяловете им, а за купувача на имота – в имуществени вреди от забавен въвод във владение във възложения му на публичната продан имот. Очакваният период на забавата в случая е определен на 6 месеца (за администриране на молбата за отмяна, провеждане на производство по чл. 307 ГПК, а в случай на допускането й до разглеждане – насрочването й в открито съдебно заседание и постановяване на решение). Вредите на съделителката Ж. от забавено плащане на сумата 46441, 34 лв. се съизмеряват със законната лихва по чл. 86 ЗЗД за шест месеца, възлизаща на 2300 лв., а вредите на купувача М. С. от забавен въвод във владение на апартамента следва да се обезпечат със сумата 1000 лв. Така, размерът на обезпечението е определен по реда на чл. 282, ал. 3 ГПК в размер на 3300 лв. Разпореждането е връчено на Й. П. И. на 18. 12. 2020 г. Едноседмичният срок за внасяне на определеното от съда парично обезпечение е изтекъл на 5. 01. 2021 г. (вторник) и в рамките на същия молителката не е представила доказателства за внесено парично обезпечение в определения от съда размер от 3300. Неоснователно е искането на молителката, направено с молби, подадени след изтичане на предоставения от съда срок за внасяне на обезпечението - молба вх. № 158/8. 01. 2021 г. (изпратена по пощата на 7. 01. 2021 г.) и молба вх. № 367/15. 01. 2021 г. спирането да бъде постановено без да бъде внесено парично обезпечение. Искането е обосновано със затрудненото материално състояние на молителката – липсата на доходи и на недвижимо имущество, задължения за издръжка към непълнолетен син, грижа за съпруга, който страда от тежко заболяване и се лекува в клиника в Германия, придружен от молителката. Във втората молба е посочено, че паричните спестявания на молителката и нейни ценности се намират в изнесеното на публична продан жилище, до което същата няма достъп. Искането е неоснователно, тъй като разпоредбите на чл. 309 и на чл. 282 ГПК не предвиждат възможност за уважаване на молба за спиране без представяне на надлежно обезпечение, нито предвиждат възможност молителят да бъде освободен от предоставяне на надлежно обезпечение, поради затруднено материално положение или по други причини, както и възможност вредите от забавеното изпълнение да бъдат обезпечени за сметка на държавата. Непредставянето на надлежно обезпечение в предоставения от съда срок налага молбата по чл. 309, ал. 1 ГПК да бъде оставена без уважение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение