Определение № 3217 от 15.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1893/2026 г.

Производството е по чл. 22 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Х. Т. И., чрез адв. И. против решение № 1275/26.02.2026 г. по в.гр.д. № 1111/2025 г. на Софийски градски съд, с което е обезсилено решение № 19611 от 31.10.2014 г. на Софийски районен съд, постановено по гр.д. № 64457/2023 г., като недопустимо и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че решението на първата инстанция е постановено по непредявени искове - срещу ненадлежен ответник /ГД „Изпълнение на наказанията“, вместо СБАЛЛС към затвора София/, както и в нарушение на забраната, установена в чл.299 ГПК, доколкото спорът по предявените срещу ГДИН искове с правно основание чл.284 ЗИНЗС е решен със сила на пресъдено нещо по адм.дело № 11096/2019 г.. На 04.06.2026 г. от касатора е постъпила молба, в която е изложено, че докладчикът по настоящото дело се е произнасял по делото в друг състав на ВКС по реда на чл.134, ал.4 АПК, както и че този състав впоследствие се е отвел. При проверка на делото, настоящият състав констатира, че докладчикът по делото - съдия Десислава Попколева е участвала в производството по гр.д. № 20А по описа на 2021 г. на смесен петчленен състав на ВКС и ВАС, в което с определение от 6.12.2021 г. е прието, че компетентен да се произнесе по исковете с правно основание чл.49 ЗЗД, предявени от Х. Т. И. срещу Специализирана болница за активно лечение на лишените от свобода към затвора София за заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди от неизпълнение на задължението на болницата да сключи договор с Министерство на образованието за безплатна метадонова терапия, е Софийски районен съд, а с определение от 10.03.2022 г. по същото дело, е оставена без уважение молбата на Х. Т. И. за поправка на грешка, допълване и тълкуване на определението от 6.12.2021 г. След последвали молби от Х. Т. И., с които е поискан отвод на докладчика и на членовете на състава, поради дълбокото му убеждение в тяхното пристрастие, всички съдии от смесеният състав, са се отвели от разглеждане на делото. Производството по гр.д. № 36704/2023 г. по описа на Софийски районен съд е образувано след произнасяне по спора за подсъдност. Постановеното по него на 31.10.2024 г. решение е обезсилено от въззивния съд, а неговото решение е предмет на настоящото касационно производство, като основните доводи на касатора са именно по въпроса кой е надлежен ответник по предявените искове, като се излага становище за неправилност на изводите на въззивния съд, че предвид ясната норма на чл.35, ал.2 ЗЛЗ, СБАЛЛС към затвора София несъмнено е юридическо лице и надлежен правосубектен ответник по исковете по чл.49 ЗЗД, независимо по какъв начин се финансира, съответно, че нормата на чл.27, ал.2 ГПК, на която се позовава ищеца е неотносима, тъй като болницата е лечебно заведение. При тези данни и с оглед предмета на касационно обжалване, следва да се приеме, че по отношение на настоящия докладчик е налице основанието по чл.22, ал.1, т.6 ГПК, тъй като при разглеждане на спора за подсъдност, последният е формирал изводи относно надлежния ответник в производството по предявените от касатора-ищец искове по чл.49 ЗЗД и за да се избегнат всякакви съмнения у последния за предубеденост и пристрастност на докладчика при произнасяне на делото в производството по чл.288 ГПК. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд,