Определение № 354 от 17.10.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1156/2017 г.

Производството е по чл. 95 и чл. 63 ГПК. Постъпила е частна жалба с вх. № 3905 от 17 април 2018 г. на Н. М. Н., с адрес в [населено място], представляван от адв. Н. М., срещу определение № 72 от 13 февруари 2018 г., означено като постановено по настоящото дело. С разпореждане на съдията-докладчик от 18 април 2018 г. е констатирано, че от цитираната частна жалба са представени само първа и втора страница, като същата не е подписана, както и че определение, така както е индивидуализирано в жалбата, няма постановено по настоящото дело. Жалбата е оставена без движение за отстраняване на посочените нередовности и за внасяне на държавна такса. Съобщение с указанията на съда е връчено на жалбоподателя на 26 май 2018 г. Постъпило е заявление вх. № 3822 от 16 април 2018 г. на Н. М. Н., с което на основание чл. 63 ГПК е предявено искане да му бъде продължен с минимум един месец срок, тъй като вследствие на внезапно тежко заболяване не е възможно да изпълни дадени указания и да упражни процесуалните си права. Поискано е и предоставяне на правна помощ. С разпореждане на съдията-докладчик по делото е указано на заявителя да уточни за какво иска правна помощ и да представи доказателства по смисъла на чл. 23, ал. 3 от Закона за правната помощ. С ново заявление с вх. № 5548 от 4 юни 2018 г. на Н. М. Н. са направени идентични искания за продължаване на срок на основание чл. 63 ГПК и за предоставяне на правна помощ. С разпореждане от 5 юни 2016 г. на съдия-докладчика по делото е уважено искането за продължаване на срока до 22 юни 2018 г. и е указано на молителя до посочената дата да представи уточнение за какво действие има нужда от правна помощ, както и да представи доказателства по чл. 23, ал. 3 ЗПрП. Съобщение с посочените указания е връчено на 8 юли 2018 г. Със заявление с вх. № 5863 от 11 юни 2018 г. на Н. М. Н., подадено чрез адв. Н. М., се настоява да бъде предоставена правна помощ на заявителя, като се прави позоваване на чл. 4 и чл. 6 от Договора за ЕС, чл. 1 и чл. 47 ХОПЕС, чл. 6, ал. 1 и чл. 13 КПЧОС. С разпореждане от 2 юли 2018 г. е указано на молителя да уточни за кой вид правна помощ по смисъла на чл. 21 ЗПрП е искането, както и да представи доказателства по смисъла на чл. 23, ал. 3 ЗПрП в едноседмичен срок. Съобщението с указанията е изпратено, но не е връчено, тъй като адресатът не е открит на посочения адрес. Със заявление с вх. № 7845 от 3 септември 2018 г. на Н. М. се прави искане да бъдат продължени всички законоустановени и указани от съда срокове по настоящото дело. Искането се обосновава с високата правна и фактическа сложност, комплицираност и трудоемкост на подлежащите за изпълнение указания. Със заявление вх. № 7959 от 11 септември 2018 г. молителят, в изпълнение на указанията, получени на 8 юли 2018 г., според които до 22 юни 2018 г. същият следва да представи уточнение за какво действие има нужда от правна помощ, сочи, че предявеното искане за правна помощ касае всички процесуални действия и процедури, които подлежат на извършване по делото. В заявлението се обръща внимание, че считано от момента на предявяване на искането за правна помощ всички процесуални срокове са спрени и не текат по аргумент от чл. 259, ал. 2 и ал. 3 ГПК. С оглед установените по делото данни и по стореното искане, съставът на ІV г.о. на ВКС намира следното: Разпоредбата на чл. 21 от Закона за правна помощ предвижда различни видове правна помощ, сред които консултация с оглед постигане на споразумение преди започване на съдопроизводството или за завеждане на дело, включително консултация по глава пета "а"; подготовка на документи за завеждане на дело; процесуално представителство и др. По аргумент от чл. 95, ал. 1 ГПК молителят следва да посочи вида на и обема на исканата от него правна помощ, за да може съдът да прецени основателността на искането. Към искането си молителят следва да представи и доказателства за наличието на обстоятелствата, които са от значение за пораждане на правото на правна помощ и които са визирани в разпоредбата на чл. 23, ал. 3 ЗПрП: доходите на лицето или неговото семейство, имущественото състояние, установено с декларация, семейно положение, здравословно състояние, трудова заетост, възраст и др. В конкретния случай след многократно давани указания за посочване на вида на исканата правна помощ и за обосноваване на основателността на искането чрез посочването и доказването с предвидените в ЗПрП доказателствени средства обстоятелства, молителят не е конкретизирал вида на исканата правна помощ, не е подал декларация за имуществено състояние, както и декларация или доказателства за нито едно от останалите предвидени в чл. 23, ал. 3 ЗПрП обстоятелства. Молителят не е установил наличието на правото му чл. 95 ГПК с нито едно от последващите заявления, отправени до съда. Поради изложеното, по делото на са налице данни, които да обуславят наличието на фактическия състав по чл. 95 ГПК, вр. чл. 21 и чл. 23 ЗПрП, за пораждането на правото на правна помощ и искането за предоставянето ѝ следва да бъде оставено без уважение като неоснователно. По отношение на исканията по чл. 63 ГПК за продължаване на сроковете, съдията-докладчик по делото се е произнесъл с разпореждане от 5 юни 2016 г., с което искането е уважено и срокът е продължен до 22 юни 2018 г. По направеното със заявление с вх. № 7845 от 3 септември 2018 г. искане за продължаване на срока, следва да се посочи следното. Съгласно чл. 63, ал. 2 ГПК при уважаването на искането за продължаване на срока, новоопределеният срок не може да бъде по-кратък от първоначалния. Освен това, продължаването на срока тече от изтичането на първоначалния. Молителят не посочва изрично кой е първоначалният по смисъла на цитираната разпоредба срок, който иска да бъде продължен, като вместо това предявява искане да бъдат продължени „всички срокове“. Това изявление на молителя лишава искането му от предмет, което налага извод за неоснователност на искането, поради което същото следва да се остави без уважение. По отношение на частна жалба с вх. № 3905 от 17 април 2018 г. на Н. М. Н. съдът в настоящия си състав съобразява, че с разпореждане от 5 юни 2018 г., съдът е удължил до 22 юни 2018 г. срока за отстраняване на нередовностите на същата, съответно за изпълнение на указанията на съдията-докладчик, дадени с разпореждане от 18 април 2018 г., с които на жалбоподателя е указано да индивидуализира точно съдебния акт, който обжалва. Тъй като същевременно е било висящо производство за предоставяне на правна помощ, което приключва с настоящото определение, съдът приема, че срокът за отстраняване е бил прекъснат, поради което започва да тече отново с връчването на страната на настоящия съдебен акт, с който искането за правна помощ се оставя без уважение. Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение