Определение № 13 от 25.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1963/2020 г.

Производството е по чл.248 ГПК. С определение № 646/ 29.10.2020 г., постановено по настоящето дело, Върховният касационен съд не е допуснал касационно обжалване на въззивно решение на Добрички окръжен съд № 72 от 09.03.2020 г. по гр.д.№ 8/ 2020 г., с което е отхвърлен предявеният от С. Д. В. против „Енерго про продажби” АД, [населено място], отрицателен установителен иск за установяване, че ищецът не дължи на ответника 5 399,44 лв за ползвана и незаплатена електроенергия, доставена в период 29.11.2016 г. – 28.11.2017 г. в обект в [населено място], [улица]. Ищецът С. Д. В. е поискал това определение да бъде изменено в частта за разноските. Счита, че заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение за защита в касационното производство е прекомерно с оглед сложността на делото. Излага и доводи, че в нарушение на процесуалните правила е бил лишен от възможността да възрази за прекомерността, тъй като не му бил връчен препис от отговора на ответника срещу касационната жалба. Моли ако плащането на адвокатско възнаграждение не е надлежно доказано или поискано, съдът да отмени определението си в частта за разноските, в противен случай – да намали възнаграждението до размер 500 лв съгласно чл.9 ал.3 от Наредба № 1 на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения (НМРАВ). „Енерго про продажби” АД, [населено място], оспорва молбата като поддържа, че ГПК не задължава съда да връчва на жалбоподателите преписи от отговорите срещу подадените от тях жалби. Счита за неприложима в случая разпоредбата на чл.9 ал.3 НМРАВ, тъй като тя касаела хипотези на адвокатска помощ без процесуално представителство. В случая процесуално представителство било уговорено и приложима била разпоредбата на чл.7 ал.2 от НМРАВ. Платеното на процесуалния му представител възнаграждение надвишавало с малко предвидения в НМРАВ минимум и не следвало да се намалява с оглед обема на извършената от представителя работа. Съдът намира молбата за допустима. Определението, с което не е допуснато касационно обжалване, е окончателно и влиза в сила от датата на постановяването. Искане за изменянето му в частта за разноските може да бъде направено в едномесечен срок, който в случая е спазен. Тъй като окончателният акт, чието изменение се иска, е постановен в закрито съдебно заседание и страните не са имали възможност да се запознаят с доказателствата за сторените в производството разходи и да заявят възражения, искането за приложение на чл.78 ал.5 ГПК може да бъде направено и с молбата по чл.248 ал.1 ГПК. Разгледана по същество обаче, молбата е неоснователна. Срещу касационната жалба на С. Д. В. против въззивно решение на Добрички окръжен съд № 72 от 09.03.2020 г. по гр.д.№ 8/ 2020 г. е подаден отговор от „Енерго про продажби” АД, [населено място] вх.рег.№ 4284/ 14.07.2020 г. по описа на същия съд. Отговорът съдържа подробни възражения срещу твърденията на касатора за недопустимост на въззивното решение, срещу наличието на основания за допускане на касационно обжалване по всеки от поставените правни въпроси, както и по правилността на решението. Отговорът съдържа искане за присъждане на разноски и към него е приложен договор за правна защита и съдействие, видно от който за процесуално представителство в касационното производство е уговорено възнаграждение в размер 1 428 лв с ДДС, платимо по посочена в договора банкова сметка. Представено е и платежно нареждане, видно от което възнаграждението е преведено от сметка на „Енерго про продажби” АД, [населено място] по сметка на представителя. Препис от отговора и приложенията към него не са връчени на касатора, защото такова правило законът не съдържа. Неоснователно молителят се оплаква от нарушаване на процесуалните му права, тъй като такива права възникват въз основа на процесуалния закон и ако той не предвижда извършването на определено процесуално действие от съда, неизвършването на това действие не съставлява процесуално нарушение. Налице са предвидените в чл.78 ал.3 ГПК предпоставки за възлагане в тежест на ищеца на разноските, които е направил ответника за процесуално представителство по делото. Искът е отхвърлен изцяло, извършването на разноските е доказано и присъждането им е поискано. Уговореното възнаграждение между ответника и процесуалния му представител надхвърля предвиденото като минимално в НМРАВ, но не са налице предпоставките по чл.78 ал.5 ГПК за присъждането му в редуциран размер. Основанието за такова присъждане е прекомерност съобразно действителна фактическа и правна сложност на делото, като до предвидения в НМРАВ минимум може да бъде редуцирано само възнаграждение по дело, което не се отличава с никаква сложност. В случая правната сложност на делото е значителна, както е видно и от поставените от самия ищец като основание за допускане на касационно обжалване множество правни въпроси, включително за прилагане на правото на ЕС, от искането му за отправяне на преюдициално запитване до Съда на ЕС и от изложените доводи за недопустимост на обжалваното решение. Защитата срещу тези доводи изисква сериозни усилия, които са намерили адекватно отражение в представения от ответника отговор. Възнаграждение в размер 1 428 лв за процесуално представителство по дело с такава сложност не е прекомерно и не следва да бъде присъдено в по-нисък от действително платения размер. По изложените съображения съдът