Определение № 446 от 24.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 211/2009 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 във вр. чл. 286, ал. 2 ГПК. Образувано е по частната жалба с вх. № 1550/25.ІІ.2009 г. на фондацията „М” – София, подадена чрез председателя й /президент/ И. В. И. от София, против разпореждането на Софийския апелативен съд, ТК, 6-и с-в, от 15. ХІ.08 г., постановено по ч. гр. д. № 1482/07 г., с което е била върната касационна жалба на тази регистрирана по реда на ЗЮЛНЦ юридическа личност с вх. № 2582/4.ІV.2008 г. срещу постановеното по същото дело въззивно решение № 207/7.І.2008 г., поради това, че в дадения от съда срок не е постъпвала молба от президента И. за отстраняването на констатирани от въззивната инстанция нередовности в тази жалба на фондацията. Навеждайки довод, че е бил заблуден относно момента, към който е следвало да стане внасянето на дължимата по с/ка на ВКС държавна такса, представителят на фондацията-частен жалбоподател претендира отменяване на атакуваното разпореждане на САС, като наред с това бъдат приети „отново направените уточнения относно основанията за допускане на касационната жалба”. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното пр-во пред САС, частната жалба на И. В. И. от София, действащ в качеството му на председател на фондацията „М”-София, ще следва да се преценява като процесуално допустима. Разгледана по същество тази частна жалба е неоснователна. Решение № 2* което е предмет на върнатата касационна жалба на фондацията „М” – София, е било постановено от САС, ТК, 6-и с-в по гр. д. № 1482/07 г. на датата 7 януари 2008 г. и то е било надлежно съобщено на юридическото лице-касатор на 20.ІІІ.2008 г. Съответно на 4.ІV.2008 г., т.е. в пределите на преклузивния срок по чл. 283 ГПК, е постъпила касационна жалба от фондацията срещу въззивното решение, заведена в канцеларията на САС с вх. № 2* резолюция на САС от 7.ІV.2008 г. въпросната касационна жалба е била оставена без движение по реда на чл. 285 ГПК, като на председателя И. В. И. са били дадени надлежни указания в седмичен срок от получаване на съобщението за това да съобрази жалбата на фондацията с изискванията на чл. 284, ал. 3 ГПК. Няма данни по делото тези указания да са били съобщение на юридическото лице преди датата 29. Х.2008 г., когато те са били получени лично от председателя И. В. И. След като вместо молба с трите приложения по текста на чл. 284, ал. 3, т.т. 1, и 4 ГПК, последният е входирал повторно същата касационната жалба два дена по-късно, а и до изтичането на срока по чл. 285, ал. 1 ГПК не е отстранил констатираните от въззивния съд нейни недостатъци, тя законосъобразно е била върната на подателя й. При тези данни по делото не може да се слушат доводи защо не е била внесена дължимата по с/ка на ВКС държавна такса, като се игнорира цялостното неизпълнение на дадените от въззивния съд указания по реда на чл. 285, ал. 1 ГПК. С оглед изложеното частната жалба на фондацията „М” – София, подадена от председателя й /президент/ И. В. И., ЕГН **********, от гр. С., ще следва да бъде оставена без уважение, а атакуваното с нея разпореждане на САС по чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК – да се потвърди. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение