Определение № 87 от 13.05.2019 г. на ВКС по т. д. № 1727/2018 г.

Производството е по чл.282 от ГПК. П остъпило е искане с вх.№1793/20.10.2018г. от ЧСИ Р. А., рег.№848 на КЧСИ, с район на действие СГС, за превеждане на внесеното по сметка на ВКС обезпечение по ч.т.д. №1684/2016г. на ВКС, ТК, IІ т.о., по сметка на частния съдебен изпълнител по изп.д. №20168480401125. В същото е удостоверено, че изпълнителното дело е образувано въз основа на изпълнителен лист от №52 от 11.02.2019г. по т.д.№234/2015г. на Бургаски окръжен съд и размерът на задължението по изпълнителното дело включва 30 779 лева главница, лихви за забава в размер на 11 735,30 лева и такси по изпълнителното дело в размер на 3 771,43 лева, като няма данни за погашения и удовлетворяване на взискателя. С молба от 25.03.2019г. касаторът – длъжник в изпълнителното производство община Царево изразява становище, че сумата не следва да бъде превеждана по изпълнителното дело, тъй като принудителното изпълнение на вземането по изпълнителен лист №52 от 11.02.2019г. по т.д.№234/2015г. на Бургаски окръжен съд, е извън пределите на местната компетентност на съдебния изпълнител. Евентуално моли съда да се произнесе по молбата след произнасянето на Бургаски апелативен съд по частната жалба на община Царево срещу разпореждането за издаване на изпълнителния лист. Ответникът по касация „Г.“ ООД, гр. София, счита молбата за основателна и моли гаранцията да бъде преведена по сметка на ЧСИ Р. А.. Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо отделение, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, намира за установено следното: С определение №424 от 09.08.2016г. по ч.т.д. №1684/2016г. на ВКС, ТК, е спряно изпълнението на въззивно решение №94 от 11.07.2016г. по т.д. №164/2015г. на Бургаски апелативен съд, ТО, с което е потвърдено решение №70/07.03.2016г. по т.д.№234/2015г. на Бургаски окръжен съд. С решение №165 от 04.10.2017г. по т.д.№282/2017г. на ВКС, ТК, е прогласено за нищожно въззивно решение №94 от 11.07.2016г. по т.д.№164/2016г. на Бургаски апелативен съд и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на БАС. При второто разглеждането на делото от въззивната инстанция е постановено решение №8 от 14.02.2018г. по в.т.д.№323/2017г. на Бургаски апелативен съд, ТО. С определение №8 от 08.01.2019г. по т.д. №1727/2018г. на ВКС, ТК, I т.о., не е допуснато касационно обжалване на решение №8 от 14.02.2018г. по в.т.д.№323/2017г. на Бургаски апелативен съд, ТО, в частта, с която е потвърдено решение от 07.03.2016г. по т.д. №234/2015г. на Бургаски окръжен съд, в частта, с която ответникът Община Царево е осъден да заплати на ищеца „Г.“ ООД, гр. София, сумите: 9011 лв. – обезщетение за периода от 01.07.2012г. до 15.09.2012г.; 10884 лв. – обезщетение за периода от 15.06.2013г. до 15.09.2013г. и 10884 лв. – обезщетение за периода от 15.06.2014г. до 15.09.2014г. или общо – 30779 лв., представляваща обезщетение, в размер на пазарния наем, за лишаване на ищеца от ползването на предадените на ответната община, с приемо - предавателен протокол от 04.12.2001г. четири броя полумасивни сгради, представляващи ведомствена почивна база, за периода от 01.07.2012г. до 15.09.2014г., ведно със законна лихва върху тази сума, считано от завеждане на иска - 18.05.2015г. до пълното й изплащане. Със същото определение е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която ответникът община Царево е осъден да заплати на „Г.“ ООД, гр. София, сумата от 12000 лв. – обезщетение за нанесени вреди върху почивната база, настъпили в периода след м. май 2012г. ведно със законна лихва, върху тази сума, от датата на подаване на исковата молба - 18.05.2015г., до окончателното плащане и 4970,81 лв. – разноски, съразмерно с уважената част от исковете. При влязло в сила осъдително решение, образувано и непрекратено изпълнително производство и направено искане от съдебен изпълнител /държавен или частен/ по висящо изпълнително дело за превеждане на съответното обезпечение с цел изплащане на задължението, съдът следва да преведе сумата на съдебния изпълнител. Спорът относно предпоставките за издаването на изпълнителния лист от 11.02.2019г. по т.д. №234/2015г. на Бургаски окръжен съд, по който е образувано изпълнителното дело, е разрешен с влязлото в сила определение №125 от 18.04.2019г. по ч.т.д.№83/2019г. на Бургаски апелативен съд за потвърждаване на разпореждането за издаване на изпълнителния лист. Не следва да се обсъждат доводите на Община Царево за липса на местна компетентност на ЧСИ Р. А., доколкото в настоящото производство съдът не може да проверява законосъобразността на действията на ЧСИ, включително и образуването на изпълнителното дело. Неоснователно е искането на съдебния изпълнител за превеждане на пълния размер на внесената гаранция, мотивирано с това, че към вземането за обезщетение от 30 779 лева, са дължими и лихви за забава в размер на 11 735,30 лева и такси по изпълнителното дело в размер на 3 771,43 лева. Внесената гаранция обезпечава изпълнението за общия размер на предявените искови претенции. В случая е допуснато касационно обжалване на частта от осъдителното въззивно решение, с която ответникът община Царево е осъден да заплати на „Г.“ ООД, гр. София, сумата от 12000 лв. – обезщетение за нанесени вреди върху почивната база, настъпили в периода след м. май 2012г. ведно със законна лихва, върху тази сума, от датата на подаване на исковата молба - 18.05.2015г., до окончателното плащане и 4970,81 лв. – разноски, съразмерно с уважената част от исковете. П оради това внесената гаранция не подлежи на освобождаване до размера на сумата от 12 000 лева. Останалата част в размер на 36089 лв. от внесената сума по обезпечението следва да бъде преведена на ЧСИ Р. А., рег.№848 на КЧСИ, по посоченото изпълнително дело за погасяване на задълженията на Община Царево, по влязлата в сила част от решение №8 от 14.02.2018г. по в.т.д.№323/2017г. на Бургаски апелативен съд, ТО. Така мотивиран, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение