Определение № 64 от 02.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 796/2021 г.

С атакуваните от молителя решения Районен съд – Карлово и ОС – Пловдив са се произнесли по извършването на съдебна делба, както и по заявена от Г. Д. Д. срещу ищците Д. П. Д. и Х. Д. Д. претенция за присъждане на сумата 4 780 лв. при условията на чл. 346 ГПК. Както в първата, така и във втората фаза на делбеното производство, включително при обжалването пред въззивния и касационния съдилища, молителят е взел лично участие (явил се е във всяко едно от проведените открити заседания и е упълномощил адвокатите, представлявали го пред първата, въззивната и касационната инстанции). В този смисъл данните по делото налагат извод, че молителят надлежно и своевременно е узнавал за всяко от постановените и сега атакувани от него решения. Това негово знание, преценено от гледна точка разпоредбата на чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК, мотивира състава на ВКС да приеме, че началото на срока за подаване на молба за отмяна по отношение на Решение № 420 от 08.12.2017 г. по гр.д.№ 1170/2017 г. на РС – Карлово е поставено с влизането му в сила, т.е. на 28.12.2017 г. и е изтекъл на 28.03.2018 г. Съответно - началото на срока за подаване на молба за отмяна по отношение на въззивното Решение № 1384 от 25.11.2019 г. по в.гр.д.№ 2066/2018 г. на ОС – Пловдив (с което е потвърдено Решение № 245 от 15.06.2018 г. по гр.д.№ 1170/2017 г. на РС – Карлово) е поставено с влизането му в сила на 05.10.2020 г. и е изтекъл на 05.01.2021 г. С оглед тези констатации следва да се приеме, че подадената на 21.01.2021 г. молба за отмяна е депозирана след изтичане на сроковете по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК по отношение на всеки един от атакуваните с нея актове, поради което разглеждането й по същество е процесуално недопустимо.

Ирелевантно по отношение на последния извод е обстоятелството, че в прекратителната му част Определение № 376 от 05.10.2020 г. по гр.д.№ 1667/2020 г. на ВКС, І г.о. е влязло в сила на 18.11.2020 г. Считано от този момент само е станало необжалваемо произнасянето на ВКС, І г.о., с което е оставена без разглеждане касационната жалба досежно въззивното решение по иска по чл. 346 ГПК (а последното, съобразно чл. 296, т. 1 ГПК, е влязло в сила с постановяването му от Окръжен съд – Пловдив - на 25.11.2019 г.). По своя характер Определение № 376 от 05.10.2020 г. на ВКС, І г.о. няма качеството на акт по съществото на спора, което само по себе си изключва възможността по отношение на него да бъде проведено отменително производство.

На следващо място, производството по реда на глава ХХІV от ГПК е средство за извънинстанционен контрол върху правилността на ползващите се със сила на пресъдено нещо съдебни решения, когато е налице някое от изчерпателно регламентираните с чл. 303, ал. 1 и чл. 304 ГПК основания. По силата на чл. 306, ал. 1 ГПК страната – молител е длъжна да изложи точно и мотивирано обстоятелства, относими към някое от тези основания. Изложеното в молбата за отмяна е квалифицирано от молителя като основание по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, но тази квалификация не обвързва ВКС. Същевременно, обстоятелствата, от които молителят извежда искането си за отмяна, не могат да бъдат определени като твърдения за факти, попадащи в приложното поле на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Не се твърди съдилищата да са допуснали нарушения на процесуалните правила, гарантиращи правото на участие на страната в производството по делбеното дело, а се развива становището на молителя, че не е получил качествена защита от упълномощените процесуални представители. Обстоятелства от такова естество (дори обективно да са налице, а данните по делото не са в тази посока) нямат никакво отношение както към уреденото с чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК отменително основание, така и към останалите отменителни основания по чл. 303, ал. 1 и чл. 304 ГПК. В този смисъл молбата не обективира надлежно изложение по смисъла на чл. 306, ал. 1 ГПК и разглеждането й по същество е процесуално недопустимо.

С оглед настоящото произнасяне, молителят дължи на ответниците по молбата за отмяна разноските за защита в отменителното производство – сумата 800 лв., представляваща договорено и заплатено в брой възнаграждение за един адвокат (л. 42).