Определение № 112 от 28.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1456/2016 г.

Производството е по чл.248 ал. 1 ГПК. Образувано по молба вх. Nо 5269/ 18.05.2016 година на М. Л. П. и Ю. М. И. -Т., заявена чрез адв. Б. К.-АК Д. и адв. С. С.- АК В. е поискал да бъде постановено определение, с което касационният съд да се произнесе по искането за разноски, тъй като няма произнасяне по това искане с определението по чл. 288 ГПК за недопускане на касационното обжалване. Претендират се разноски за касационното производство за сумата 3060 лв. С отговор вх. Nо 5900/07.06.2016 година касаторите Г. Г. К.-С. и Р. Ж. С., и двамата от [населено място] оспорват молбата, като поддържат, че искането не съобразено, че обстоятелството, че претендирания хонорар за двама адвокати е заплатен за отговор на една касационна жалба, както и че поотделно и съвкупно хонорарите са прекомерни от гл.т. на чл.9 ал.3 на Наредба 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. След преценка на данните по делото, изпълнение процедурата по реда на чл.248 ал.2 ГПК и становището на страните, настоящият състав на ВКС намира: Молбата е подадена в срока по чл.248 ал.1 ГПК и е процесуално допустима. С Определение No 191 от 03.05.2016 година, настоящият състав на ВКС- II г.о., в производство по чл. 288 ГПК, не е допуснал касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо 209/ 13.01.2016 година на Г. Г. К.-С. и Р. Ж. С., и двамата от [населено място], подадена чрез адв. Е. С. АК - В. срещу въззивно Решение Nо 195 от 27.11.2015 година, постановено по гр.д. Nо 398/2015 година на АС-Варна по уважения иск по чл. 108 ЗС. Няма спор, че с цитираното определение няма произнасяне по разноските, въпреки, че такива са поискани с отговора и именно за отговора по касационната жалба, подадена от защитата на двете касаторки общо, при представен общ списък на разноските и писмени Договори за правна защита и съдействие от 12. 02. 2016 година / л. 35-39/. Като приема, че правото на разноски по делото е имуществено право на страната, която е постигнала „позитивен правен резултат“ в рамките на осъществената защита по спора по същество, респ. при обжалване пред съответната съдебна инстанция, и съгласно чл. 81 ГПК във вр. с чл. 78 ГПК, намира, че претендираните разноски от ответника по касация се дължат, но частично, само досежно направените разноски от касатора М. П.. Съдът присъжда онези разноски на страната, които са доказани със съответните надлежни доказателствени средства- ТР 6/2012 год. на ОСГТК на ВКС. От представените данни е видно, че е представена фактура 162/12.02.2016 година само за заплатения хонорар от 1560 лв. от страна на касатора М. Л. П.. По втория договор на касатора Ю. И.- Т. няма издаден документ за плащане на сумата от 1500 лв.. След като констатира, че искането за присъждане на разноски от страна на ответника по касация е направено в рамките на срока по закон, приложен е съответно „списък на разноските“ и писмени документи, обосноваващи отчасти искането, настоящият състав на ВКС приема, че молбата е основателна и следва да бъде уважена само в рамките на заплатеното адвокатско възнаграждения от 1560 лв. / хиляда петстотин и шестдесет лева./ Настоящият състав намира за неоснователно релевираното възражения за прекомерност на посоченото по договора адвокатско възнаграждения за един адвокат от 1560 лв. / хиляда и петстотин и шестдесет лева/. Преценката за прекомерност се обуславя от правната и фактическа сложност на делото. При данните по делото не може да се приеме, че защитата пред касационния съд макар и само в рамките на изготвения отговор на касационна жалба и изложение, в производство по чл. 108 ЗС- съдебно исково производство в рамките на което защитата на ответника се гради не само срещу факти, твърдения, но и срещу правни съждения, не съставлява сложност, която дава основание за договаряне на хонорар в посочения размер за трета инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 248 ал.1 ГПК и чл. 81 ГПК във вр. с чл. 78 ал.3 и ал.5 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия