Определение № 50007 от 06.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1897/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК вр. чл. 248, ал. 3 ГПК. С определение №855, постановено на 01.03.2022г. по в.гр.д.№2438/2021г. Варненският окръжен съд е допълнил на основание чл. 248 ГПК решение №109/27.01.2022г., постановено по същото дело, като е осъдил С. И. Н. да заплати на Г. И. Г. сума в размер на 600лв., представляваща направените разноски в производството пред В.. Определението е обжалвано от С. И. Н. чрез процесуалния ѝ представител адв.Г. Т. с оплаквания, че е нарушен процесуалния закон и с искане да бъде отменено. В писмен отговор в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК ответникът по молбата Г. И. Г. чрез процесуалния си представител адв.Д. Б. изразява становище, че жалбата е неоснователна по изложените в отговора съображения. Частната жалба е допустима, подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 275, ал. 2 ГПК. Разглеждайки жалбата, настоящият състав на I г.о. на ВКС приема следното: С решение №50025 от 28.02.2023г., постановено по гр.д.№1898/2022г. на I г.о. на ВКС, постановеното от Варненския окръжен съд въззивно решение №109 от 27.01.2022г. по в.гр.д.№2438/2021г. е обезсилено и делото е върнато за ново разглеждане от друг въззивен състав на Варненския окръжен съд. В подобна хипотеза правните последици на постановеното от въззивния съд по реда на чл. 248 ГПК определение отпадат, от което следва че обжалваното определение следва да бъде отменено. По направените във въззивното производство разноски съдът ще следва да се произнесе при новото разглеждане на делото. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение