Определение № 463 от 16.02.2026 г. на ВКС по т. д. № 567/2025 г.

Производството е по реда на чл.248 ГПК. Образувано е по молба на „Профи Кредит България“ ЕООД, с която се иска допълване на определение № 2998 от 24.10.2025 г. по т.д. № 567/2025 г. на ВКС в частта за разноските. Твърди се от молителя, че с посоченото определение производството по делото е прекратено, но липсва произнасяне по направеното в отговора на исковата молба искане за присъждане на съдебни разноски. Сочи се, че молителят в качеството на ответник в производството е бил защитаван от упълномощен юрисконсулт, поради което следва да му се присъдят на основание чл.78 ал.8, вр. с ал.4 ГПК съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение. Иска се от молителя да се допълни посоченото по-горе определение на ВКС и да му се присъдят съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер, определен в чл.25 ал.1 Наредба за заплащането на правната помощ, вр. с чл.37 Закон за правната помощ, вр. с чл.78 ГПК. Ответникът по молбата – Н. С. Я., е подал становище, с което оспорва искането по чл.248 ГПК с довода, че молителят като ответник по иска не е бил представляван в съдебните заседания по делото, не е направил искане за присъждане на разноски и не е представил списък на разноските. По допустимостта. Молбата по чл.248 ГПК е подадена в срок и от страна, която е участвала като ответник в производството, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество. Доколкото се иска допълване на съдебен акт в частта за разноските, допустимостта на искането по чл.248 ГПК не е обусловена от представянето на списък по чл.80 ГПК. С определение № 2998 от 24.10.2025 г. по т.д. № 567/2025 г. на ВКС е прекратено производството по предявения от Н. С. Я. срещу „Профи Кредит България“ ЕООД иск с правно основание чл.48 ал.2 Закон за арбитража, но липсва произнасяне по направеното с отговора на ответника искане за присъждане на разноски. Отговорът на исковата молба е подписан от упълномощен от ответника юрисконсулт и след като производството е приключило с посоченото по-горе определение за прекратяване, касационният съд намира, че случаят попада в хипотезата на чл.78 ал.4 ГПК, която предвижда, че ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото. Нормата на чл.78 ал.8 ГПК предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, в който е предвидено, че заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на МС по предложение на НБПП. Съгласно нормата на чл.25 ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 200 до 450 лв. Настоящият състав на касационния съд намира, че на основание чл.78 ал.8 ГПК, вр. с чл. 37 ЗПрП и чл.25 ал.1 НЗПрП в полза на молителя следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение от 102,25 евро, представляваща равностойността на 200 лв. При определяне на този размер на юрисконсултско възнаграждение съдът отчита обстоятелството, че упълномощеният от ответника юрисконсулт не се е явил в проведените по делото три открити съдебни заседания, както и че единственото извършено от него процесуално действие се изразява в подаването на отговор на исковата молба. Възражението на ответника по молбата, че не следва да се присъждат разноски, защото в съдебните заседания не се е явил процесуален представител на ответника по иска, е неоснователно. Обстоятелството дали в съдебните заседания се е явил процесуален представител на ответника по иска се отчита от съда при определяне на размера на възнаграждението за юрисконсулт. Това обстоятелство обаче е ирелевантно за основателността на искането за присъждане на разноски, обусловена в случая от изхода на делото и наличието на извършено процесуално действие по защита от упълномощения от ответника юрисконсулт, който е подал отговор на исковата молба. С оглед на изложеното касационният съд намира, че молбата по чл.248 ГПК е основателна и определението за прекратяване на делото следва да се допълни, като в полза на молителя се присъдят съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение от 102,25 евро. Воден от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховният касационен съд