Решение № 977 от 13.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3358/2008 г.

Решение № 977 от 13.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3358/2008 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Бранислава Павлова Производството е по чл. 290 и сл. ГПК . А. К. А. от гр. Ш. е обжалвал въззивното решение на Ш. окръжен съд от 4.07.2008 г. по гр. д. № 217/2008 г. Ответниците Ю. И. Ю., Н. З. И., Н. Л. Г. и З. Л. Г. са подали писмен отговор по реда на чл. 287 ГПК, в който изразяват становище, че въззивното решение е правилно и молят да бъде оставено в сила. По подадената касационна жалба Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение намира следното: Предявен е иск от А. К. А. против Ю. И. Ю., Д. И. Д., Н. З. И., З. Л. Г., Н. Л. Г. и А. И. А. за установяване, че ответниците не са собственици на урегулиран поземлен имот УПИ *Х-425 кв.46 по плана на с. П., Община Н. пазар и построените в имота сгради. С обжалваното решение Ш. окръжен съд е отменил изцяло решението на Н. районен съд № 25а от 14.02.2008 г. по гр. д. № 410/2006 г. и е решил делото по същество като е отхвърлил иска. Съдът е приел, че ищецът не е станал собственик на имота на твърдяното в исковата молба договорно основание, защото праводателите му не са били собственици, а правоизключващото възражение за придобиване на имота по давност не може да бъде разгледано, тъй като по същество чрез него се прави изменение на иска чрез въвеждане на ново основание. Касационната жалба е допусната за разглеждане по същество с определение № 155 от 26.02.2009 г. по гр. д. № 3358/2008 г. на Второ гражданско отделение на ВКС на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК като е прието, че от значение за решаването на делото и свързан с точното прилагане на закона е въпросът допустимо ли е ищецът по отрицателния установителен иск за собственост да се позовава на оригинерно придобиване на собствеността, без да го е посочил в исковата молба. При отрицателния установителен иск правото на собственост на ищеца не е предмет на спора. Ответникът по този иск по правилото на чл. 127, ал. 1 ГПК (отм.) при действието на който е разгледано делото от въззивния съд, е длъжен да посочи и докаже основанието, на което твърди, че е придобил собствеността. Положението на ищеца по отрицателния установителен иск е идентично с това на ответник по положителен установителен иск за собственост, затова той може и е длъжен да изчерпи всички правоизключващи възражения. Поради разместената тежест на доказване и формирането на сила на пресъдено нещо с решението по отрицателния установителен иск относно правото на собственост на ответника, по отношение формите на защита на ищеца по този иск важат разясненията в т. 6 на ТР 1/2000 г. на ВКС, ОСГК. С оглед на изложеното и разрешаването на въпроса по чл. 280, ал. 1 ГПК, по който е допуснато касационното обжалване доводът на касатора за нарушение на процесуалните правила от въззивния съд, който не е разгледал неговото възражение за придобивна давност, направено още пред първата инстанция в съдебно заседание на 22.05.2007 г., поддържано и пред въззивния съд е основателен. Съдът е допуснал нарушение на процесуалните правила като не е разгледал това възражение и е приел, че предмет на спора е правото на собственост на ищеца на посоченото в исковата молба придобивно основание. Ето защо въззивното решение следва да се отмени на основание чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК и тъй като липсва произнасяне по същество от въззивната инстанция по правоизключващото възражение на А. А. за придобивна давност, делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд на основание чл. 293, ал. 3 ГПК. Воден от горното Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение