Определение № 1953 от 16.04.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1048/2025 г.

Производство по чл. 307 ГПК. Образувано е по молба от З. В. С., действащ чрез пълномощник адв. Б. М. от АК – С., за отмяна на влязлото в сила решение № 257/08.06.2023 г. по гр. д. № 1085/2022 г. на РС – Смолян по първа фаза на делба. Искането за отмяна се основава на хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК с оплакване, че в хода на разглеждане на производството по допускане на делбата, с договор за дарение по нотариален акт № 72, Том – III, рег. № 5104, Дело № 430 от 2022 г. от 21.12.2022 г., единия от съделителите – В. С., е прехвърлил дела си в общото имущество на друг съделител- Л. А.. Твърди се, че ако този факт е бил съобразен, то делба е щяла да бъде допусната само между съделителите З. С. и Л. А. и при различни квоти. Моли да се отмени влязлото в сила решение и делото да се върне за ново разглеждане. В срока по чл. 306, ал. 1 ГПК е депозиран отговор на молбата за отмяна от В. А. С. чрез адв. Е. В. от АК – С., в който са изложени съображения за недопустимост-подаване след изтичане 3-месечния срок, считано от вписване на посочената сделка, респ. за неоснователност на молбата за отмяна. Претендира разноски. В срока по чл. 306, ал. 1 ГПК е депозиран отговор на молбата за отмяна от Л. В. С. чрез адв. Р. Р. от АК – П., в който са изложени съображения за недопустимост -подаване след изтичане 3-месечния срок, считано от вписване на посочената сделка, респ. за неоснователност на молбата за отмяна. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, по повод молбата и след проверка по делото, установи следното: С влязло в сила решение № 257/08.06.2023 г. по гр. д. № 1085/2022 г. на РС – Смолян (влязло в сила на 29.06.2023 г. като необжалвано), е допуснато извършването на съдебна делба между В. А. С., З. В. С. и Л. В. А. на следните недвижими имоти: самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***** по КККР на [населено място], одобрени със заповед № 300-5-26/28.04.2004 г. на ИД на АГКК, представляващ жилище, апартамент на ет. 0 в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение, с адрес [населено място], [улица], ет. 0, с площ от 120 кв.м.; самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***** по КККР на [населено място], одобрени със заповед № 300-5-26/28.04.2004 г. на ИД на АГКК, представляващ жилище, апартамент на ет. 1 в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение, с адрес [населено място], [улица], ет. 1, с площ от 144 кв.м., ведно с избено помещение № 1, находящо се в избения етаж на сграда с идентификатор ****, с предназначение друг вид сграда за обитаване, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, както и ведно с 1/3 ид.част от общите части на сградата и от правото на строеж, при квоти: 4/6 идеални части за В. А. С. и по 1/6 ид.части за З. В. С. и за Л. В. А.. Молбата на З. С. за отмяна съдържа изложение на обстоятелства в обхвата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, подадена е от надлежна страна в делото. За да обоснове спазването на тримесечния срок по чл. 305, ал.1, т.1 от ГПК, молителят твърди, че е узнал за съществуването на нотариален акт № 72, Том – III, рег. № 5104, Дело № 430 от 2022 г. от 21.12.2022 г., едва на 25.11.2024 г. в хода на делото в производството по извършването на съдебната делба. Разпоредбата на чл. 305, ал.1, т.1 от ГПК определя преклузивен срок за подаване на молбата за отмяна, който е тримесечен, считано от деня, в който на молителя е станало известно новото обстоятелство, както и от деня, в който страната е могла обективно да се снабди с новото доказателство, обективиращо обстоятелството, сочено като ново от молителя в отменителното производство. Молбата за отмяна в настоящия случай е подадена на 17.01.2025 г. –след изтичане на тримесечния срок от вписване на нотариалния акт за посочената сделка на 22.11.2022 г. По въпроса за действието на вписването и момента на узнаване на вписаните обстоятелства е формирана практика на ВКС, част от която е посочена с отговора по молбата за отмяна от В. С., която се споделя и от настоящия касационен състав, според която регистрите за вписване са публични и при проява на дължимата грижа за добросъвестно упражняване на процесуални права, каквото е изискването на чл. 3 от ГПК, молителят е могъл да узнае за сделката и да представи своевременно нотариалния акт за нея в 3-месечния срок от вписването, а не този срок да се счита от по-късен момент, в който молител твърди фактически да е узнал за нея - определение № 526 от 23.12.2010 г. по ч.гр.д. № 514/2010 г., ГК., ІІ г. о. на ВКС, определение № 107 от 07.03.2013 г. по ч.гр.д. № 40/2013 г., ГК, ІІ г.о. на ВКС, определение № 169 от 07.02.2011 г. по ч.т.д. № 63/2011 г., ТК, ІІ т.о. на ВКС, определение № 682 от 20.03.2024 г. по т.д. 564/2023 г., ТК, ІІ т.о. на ВКС. В специфичната хипотеза като настоящата, когато сделката е вписана преди постановяване на решението по чл.344 ,ал.1 ГПК, чиято отмяна се иска, 3 –месечният срок ще започне да тече от влизане в сила на това решение, т.е. от 29.06.2023 г. (аналогично разрешение е дадено с определение № 102/2010 г. по гр.д.№ 516/2010 г. на ВКС, І г.о.). Ето защо 3-месечният срок по чл.303, ал.1, т.1 ГПК не може да се брои от подадената по делото на 25.11.2024 г. молба от адв.Б. М., като пълномощник на З. С., с която за първи път се обективира знание у З. С. за тази сделка и нотариалния акт по нея. По изложените съображения към датата на подаване на молбата за отмяна - 17.01.2025 г. преклузивният срок по чл.305, ал.1, т.1 ГПК е изтекъл, поради което тази молба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Молителя дължи на насрещните страни по молбата разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, съответно 750 лв. на В. А. С. и 750 лв. на Л. В. А.. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение: