Решение № 3820 от 06.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10714/2025 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс(АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на ТП НОИ- гр.Пловдив против Решение № 7735/09.09.2025 г. постановено по адм. дело № 797/2025 г. по описа на Административен съд(АС) – Пловдив, с което по жалба на Д. Т. Р., [ЕГН], е отменено Решение № 2153-15-47 от 20.03.2025г., издадено от Директора на ТП НОИ – Пловдив, с което е оставена без уважение жалба № 1012-15-78 от 26.02.2025г. на Д. Р. срещу разпореждане [номер]/Прот. № Р01010 от 30.01.2025г. на Ръководителя на пенсионно осигуряване при ТП НОИ – Пловдив и преписката е върната на органа за ново произнасяне, съобразно даденото в мотивите на съдебното решение тълкуване по прилагане на закона. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че неподаването на заявлението за преосвидетелстване в срока по чл.101б, ал.2 от ЗЗ води до неприложимост на правилата за забава на медицинската експертиза. Моли за отмяна на обжалваното съдебно решение. С писмено становище поддържа касационната жалба като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции и разноски за държавна такса. Прави искане, в случай на присъждане на разноски за противната страна, уговореното адвокатско възнаграждение да бъде намалено до нормативно установения минимум с оглед правната и фактическа сложност на делото. Ответникът по касационната жалба – Д. Т. Р., не се явява в съдебно заседание и не се представлява. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимостта и неоснователността на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която обжалваното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. С обжалваното решение, съдът е отменил Решение № 2153-15-47 от 20.03.2025г., издадено от Директора на ТП НОИ – Пловдив, с което е оставена без уважение жалба № 1012-15-78 от 26.02.2025г. на Д. Р. срещу разпореждане [номер]/Прот. № Р01010 от 30.01.2025г. на ръководителя на пенсионно осигуряване при ТП НОИ – Пловдив и преписката е върната на органа за ново произнасяне съобразно даденото в мотивите на съдебното решение тълкуване и прилагане на закона. За да постанови този резултат съдът, след като е обсъдил релевантната по делото фактическа обстановка, е приел че определената от административния орган дата за възобновяване на личната пенсия на Д. Р. е неправилна. Изложени са мотиви, че нито Регионалната здравна инспекция(РЗИ) е изпълнила своето задължение по чл. 101б. ал. 1 от Закона за здравето, нито РКМЕ - своето задължение по чл. 56, ал. 2 от ПУОРОМЕРКМЕ в приложимата редакция, а именно писмено да уведомят оспорващия за необходимостта от редовно преосвидетелстване по повод получаване на пенсия, за да може същият да подаде в срок необходимите документи за редовното преосвидетелстване, така че лицето да няма прекъсване при получаването на пенсията си. Въпреки че Д. Р. е изпратила изискуемите документи за преосвидетелстване на 04.09.2024 г. до ТЕЛК РКМЕ, гр. Пловдив, то произнасянето по тях датира едва от 15.01.2025г. – повече от 4 месеца след входирането им, като забавянето на произнасянето е станало поради липса на съответно медицинско лице – специалист. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. ВАС изцяло споделя приетата за установена от решаващия състав фактическа обстановка по случая и изведените правни изводи, въз основа на цялостен и задълбочен анализ на фактите и доказателствата. Между страните липсва спор относно факти. Спорът е правен и се свежда до това дали органите на НОИ правилно са определили началния момент на отпускане на пенсията за инвалидност поради общо заболяване при възобновяването й. Безспорно е, че изплащането на отпуснатата на Д. Р. пенсия за инвалидност е възобновена, считано от 15.01.2025г., като няма спор относно закъснялото инициране на преосвидетелстването на лицето. Спорът е за началния момент на възобновяването й, причината за по-късното подаване на документите за преосвидетелстване и наличието на вина за това от Д. Р.. Със заявление от Д. Р. с вх. № 162024090440686/04.09.2024 г. до ТЕЛК, чрез РКМЕ гр. Пловдив, тя е поискала да бъде преосвидетелствана поради изтичане на срока на последното Експертно решение № 90408/152/31.08.2022г. на ТЕЛК при УМБАЛ “Пловдив" АД – Пловдив, с което работоспособността й е оценена на 75 % трайно намалена за срок от 2 години – до 01.08.2024г. С експертно решение № 90101/10/15.01.2025 г. на ТЕЛК към МБАЛ „Свети Иван Рилски" ЕООД - гр. Дупница при преосвидетелстване на Д. Р. е определена 75 на сто трайно намалена работоспособност/ вид и степен на увреждане, дата на инвалидизиране - 15.06.2018 г., срок на определената трайно намалена работоспособност/ вид и степен на увреждане – пожизнен. С решение № 00940/21.01.2025 г. Медицинската комисия при ТП на НОИ-Пловдив е потвърдила експертно решение № 90101/10/15.01.2025г. С удостоверение вх. № 1012-15-7843/17.03.2025г., председателят на ТЕЛК към МБАЛ „Свети Иван Рилски" ЕООД - гр. Дупница уведомява, че лицето Д. Р. е с ЕР, валидно до 01.08.2024г., а има подадено заявление за преосвидетелстване на 04.09.2024г., като е посочено, че закъснението за забавянето е по вина на лицето, но и поради липса на специалист-невролог, ТЕЛК Дупница извършва преосвидетелстването по-късно. С разпореждане [номер]/Протокол № Р01010 от 30.01.2025г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив на основание чл. 75 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и 30, ал. 4 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), считано от 15.01.2025 г. е възобновена и определена в същия размер личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване на Д. Р.. След проведено оспорване на разпореждане [номер] /Протокол № Р01010 от 30.01.2025г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив, с което на лицето е възобновена, на основание чл. 75 от КСО и чл. 30, ал. 4 от НПОС, личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване, считано от 15.01.2025 г., е издадено и процесното Решение № 2153-15-47 от 20.03.2025 г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив, с което е потвърдено изцяло Разпореждането и жалбата на Р. е отхвърлена. При тези фактически установявания Административен съд- Пловдив е приел, че не е изпълнено от РЗИ задължението за служебно уведомяване на лицето и не са налице предпоставките на чл. 30, ал. 4 от НПОС, т.к. в случая забавата за подаване на документите за преосвидетелстване се дължи на неизпълнение на законово задължение на органа за медицинската експертиза, който е следвало, но не е сторил това - да уведоми не по-късно от 4 месеца преди изтичане на срока на ЕР лицето, че следва да подаде документи за преосвидетелстване. Решението е валидно, допустимо и правилно. Правилно и обосновано първоинстанционния съд, в съответствие с приложимия материал закон е преценил, че в процесното разпореждане неправилно е възприето, че пенсията за инвалидност поради общо заболяване следва да бъде възобновена едва от 15.01.2025г. Разпоредбата на чл. 30, ал. 4 от НПОС, посочена като правно основание в разпореждането, в относимата редакция, предвижда, че когато лицето не се е явило пред ТЕЛК по неуважителни причини и преосвидетелстването е извършено след изтичането на срока, до който е отпусната пенсията, пенсията се възстановява в същия размер, увеличава се или се намалява от датата на освидетелстването, а се прекратява от датата, до която е била отпусната. Предвид липсата на доказателства за осъществяване на фактическия състав на чл. 30, ал. 4 от НПОС не е имало основание за неговото приложение, т.к. в решението и разпореждането не се съдържат фактически констатации и изводи относно наличието на неуважителни причини. Вписването в ЕР на ТЕЛК не установява релевантните за приложението на чл. 30, ал. 4 от НПОС факти, вкл. и по аргумент от чл. 69, ал. 3 от Наредбата за медицинска експертиза (НМЕ), която правна норма изисква в решението си ТЕЛК да "отбелязва закъснението и причините за това", а това в случая не е сторено. Въпреки това, компетентен в случая е пенсионният орган, който съгласно изискването на чл. 30, ал. 3, предл. 3 от НПОС е следвало да съобрази дали закъснялото преосвидетелстване е по вина на лицето или не е. В чл. 30, ал. 4 от НПОС се съдържа изразът "уважителни причини", като единствено мотивираното им неналичие би било условие за прилагане на разпоредбата. Правилна е преценката на административния съд, че в случая не е спазена нормата на чл. 101б, ал. 1 от Закона за здравето, която вменява в задължение на Регионалната здравна инспекция да уведомява служебно лицата за необходимостта от редовно преосвидетелстване не по-късно от 4 месеца преди изтичане на определения в експертното решение срок на трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане. По делото не са представени доказателства за надлежно уведомяване в този смисъл. Нормата на чл.18а от АПК предвижда реда за връчване на съобщения в административното производство. В случая този ред не е спазен. Не се доказва Р. да е била уведомена, т.е. да е била осведомена за необходимостта от редовно преосвидетелстване съгл. чл.101б, ал.1 ЗЗ. Относно принципът на служебното уведомяване, в случая не е съобразена и разпоредбата на чл. 56, ал. 2 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи (ПУОРОМЕРКМЕ), която в приложимата й редакция, в сила от 01.01.2020 г., предвижда задължение за РКМЕ, а според сега действащата такава - за РЗИ, да уведоми служебно лицата по ал. 1 от същата разпоредба, каквото лице се явява и Р., за необходимостта от редовно преосвидетелстване по повод получаване на пенсия. По делото не се установява подобно уведомяване да е извършено. При така установеното, съдът намира, че закъснялото преосвителстване се дължи на неуведомяване от страна на РЗИ по реда на чл. 101б, ал. 1 от ЗЗ и чл. 56, ал. 2 от ПУОРОМЕРКМЕ на подлежащото на преосвидетелстване лице. В тази връзка е следвало пенсията на последното да продължи да се изплаща и след 01.08.2024г. на основание ЕР на ТЕЛК № 90408/152/31.08.2022г., каквато е и целта на закона. Също така, както е изложил първоинстанционния съд, изцяло в противоречие с целта на закона е прието, че по-късното преосвидетелстване на лицето е по негова вина и поради уточнението от ТЕЛК, че произнасянето на ТЕЛК към МБАЛ „Св. „Иван Рилски“ ЕООД след тримесечния срок е поради липса на лекар специалист-невролог. Липсата на съответен специалист не може да се вмени във вина на лицето за закъснялото преосвидетелстване. Като не са изследвали наличието на надлежно уведомяване по реда на чл. 101б, ал. 1 от ЗЗ, респективно чл. 56, ал. 2 от ПУОРОМЕРКМЕ, пенсионният орган и Директорът на ТП на НОИ- Пловдив са постановили актовете си, без да изяснят всички обстоятелства от значение за конкретния случай, в нарушение на изискването по чл. 35 от АПК. Последното от своя страна е довело до извеждане на неправилен извод, че вината за късното преосвидетелстване е на лицето. По тези съображения и по мотивите, изложени от първоинстанционния съд, към които настоящата инстанция препраща, съгласно разпоредбата на чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК, обжалваното решение, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, претенцията за присъждане на разноски от страна на касатора е неоснователна. На ответника също не се дължи присъждане на разноски, тъй като такива не са поискани. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на шесто отделение