Определение № 50110 от 12.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3150/2022 г.
ВКСIV гражданско отделение12.04.2023 г.докладчик Яна Вълдобрева
Диспозитив
ДОПЪЛВА, на основание чл. 248 ГПК, определение № 50108/21.02.2023г., постановено по гр.дело № 3150/2022г. от състав на Четвърто ГО на ВКС, като ОСЪЖДА Е. А. Й. да плати на С. А. С. и Л. А. А. по 1 450 лева на всеки от тях-разноски за платено адвокатско възнаграждение за производството пред ВКС. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по чл. 248 ГПК. Образувано е по молба на С. А. С. и Л. А. А., чрез пълномощника адв.Е. П., с искане за допълване на определение № 50108/21.02.2023г., постановено по гр.дело № 3150/2022г. от състав на Четвърто ГО на ВКС, като се присъдят направените от молителите разноски в касационното производство, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. Ответникът по молбата Е. А. Й. в предоставения от съда срок не взема становище. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на молителите, приема следното: Молбата е процесуално допустима - подадена е от легитимирана страна в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК. По основателността на молбата съдът намира следното: С определението № 50108/21.02.2023г. по гр.дело № 3150/2022г. съставът на Четвърто ГО, е оставил без разглеждане касационната жалба на Е. А. Й., подадена чрез адв. А. Ц., против решение № 550 от 03.05.2022г. по въззивно гр.дело № 1253/2022г. на Пловдивския окръжен съд, като подадена против съдебен акт, който не подлежи на касационно обжалване и е прекратил производството по гражданското дело. В определението липсва произнасяне по искането за присъждане на разноски в полза на ответниците по касация-настоящи молители, съдържащо се в отговора на касационната жалба. Видно от представените с отговора на жалбата договори за правна защита и съдействие, за защита в касационното производство всеки от молителите е платил на адв.Е. П., представляваща ги пред ВКС, възнаграждение в размер по 1 450 лева. С оглед своевременно направеното искането за присъждане на разноски, представянето на доказателства за тяхното реално плащане и липсата на произнасяне на съда по искането за присъждането им, молбата по чл.248, ал. 1 ГПК вр. чл. 78 ГПК следва да бъде уважена. Доколкото в случая от касатора Е. Й. не е релевирано възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, при определянето на размера на дължимите на молителите разноски съдът съобразява единствено реално направените от тях такива (т. 1 от ТР № 6/06.11.2013г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС). Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение