Определение № 9982 от 13.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10108/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на В. В. Ч. от гр. Пловдив, подадена чрез пълномощника адв. М. Орманова срещу Определение № 10107/26.08.2026 г., постановено по адм. дело №2618/2026 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлено искане за спиране предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-1874870/14.08.2026 г., издадена от мл. автоконтрольор към сектор „Пътна полиция“ ОДМВР Пловдив. В частната жалба се твърди, че определението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва се изводът на съда, според който не са налице предпоставките по чл. 166, ал. 4 вр. ал. 2 АПК. Счита,че нарушението е несъставомерно, тъй като няма уведомяване на собственика или на друго лице за служебно прекратената регистрация на МПС. Изтъква се, че към 15.08.2026 г. е сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“, което съставлява ново обстоятелство. Частният жалбоподател счита, че при продължаващо изпълнение на ПАМ би понесъл несъразмерна тежест със санкционен характер. Искането е за отмяна на определението и постановяване на друго, с което да бъде допуснато спиране предварителното изпълнение на акта. Ответникът – мл. автоконтрольор към сектор „ПП“, ОДМВР Пловдив, не изразява становище по основателността на частната жалба. Настоящият тричленен състав на Върховния административен съд намира частната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 166, ал. 3 АПК за процесуално допустима, а разгледана по същество – за основателна. При извършена служебна проверка за допустимост на частната жалба, съставът на Върховния административен съд приема, че същата е подадена в срока по чл. 230 АПК, от страна с правен интерес. Производството пред АС Пловдив е образувано по жалба на В. В. Ч. от гр. Пловдив срещу ЗППАМ № GPAM-1874870/14.08.2026 г., издадена от мл. автоконтрольор към сектор „Пътна полиция“ ОДМВР Пловдив, с която на основание чл. 171, т. 1, б. 3)гг) и за нарушение по чл.175,ал.3 ЗДвП й е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ „временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 6 месеца“. В жалбата е направено искане за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на тази заповед, тъй като от изпълнението на заповедта биха се причинили значителни или трудно поправими вреди за адреса на акта. За да отхвърли искането за спиране на предварителното изпълнение, първоинстанционният съд е приел, че жалбоподателят не доказва наличието на предпоставките по чл.166,ал.2 АПК, а именно, че допускането на предварителното изпълнение на заповедта за прилагане на ПАМ – отнемане на СУМПС за 6 месеца - би довело до значителна или трудно поправима вреда за него. Определението е неправилно. Предварителното изпълнение на заповедта е допуснато по силата на закона - чл. 172, ал. 6 ЗДвП. Съгласно чл. 166, ал. 4 АПК допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2. Условията на чл. 166, ал. 2 АПК изискват предварителното изпълнение да може да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, като изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. В случая нови обстоятелства са тези по сключване на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ непосредствено след съставяне на АУАН и издаване на процесната ЗППАМ, с което служебно се възстановява прекратената регистрация на МПС. Вярно е, че не се сочат конкретни факти и обстоятелства, обуславящи настъпването на конкретни значителни или трудно поправими вреди за жалбоподателката, но лишаването й от право да управлява МПС обективно се явява такова затруднение в динамиката на ежедневието, в придвижването в голям град като Пловдив, при осъществяване на лични, професионални и обществени ангажименти за некраткия срок от 6 месеца, който на практика чест се припокрива с времетраенето на производствата по разглеждане на делата по обжалване на ЗППАМ от образуването им и до постановяване на окончателния съдебен акт. Безспорно се нарушават жизненоважни интереси на адресата на акта, несъизмерими със защитимия обществен интерес при наличие на доказателства, че последният е защитен с факта на преустановяване нарушението и отстраняване на пречката за управление на автомобила чрез възстановяване на служебно прекратената регистрация на МПС. Основателно е било и твърдението на жалбоподателя за вероятна основателност на жалбата (в духа на решение на СЕС по дело № С-605/23), при наличие на обстоятелства, които „на пръв поглед да разкрият незаконосъобразността на разглежданата мярка“ по смисъла на същото решение, както и с оглед на обстоятелството, че по никакъв начин административният орган не установява, че адресатът на акта или собственикът на автомобила да е уведомен за служебно прекратената регистрация на МПС, с какъв акт това е сторено и влязъл ли е в законна сила, т.е. за наличие на фактическите основания за издаване на заповедта по чл.175,ал.3 ЗДвП. По изложените съображения, обжалваното определение като неправилно следва да се отмени като вместо него се постанови друго по съществото на спора, с което да се уважи искането за спиране на предварителното изпълнение на оспорената заповед за прилагане на ПАМ – до приключване на съдебното производство по нея с влязъл в сила съдебен акт. Не се претендират разноски в производството, поради което такива не се присъждат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 236 АПК И чл.166,ал.4 вр. с ал.2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение