Решение № 2366 от 04.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7651/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Министерство на отбраната, подадена чрез пълномощника М. Параскова срещу Решение № 5723/ 06.06.2025 г., постановено по административно дело № 466/ 2024 г. на Административен съд- Хасково. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон– касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Касационният жалбоподател счита, че описаният в констативния протокол обект не представлява язовир по приложимите материално- правни норми. Неговият вид и състояние го класифицирали, като повърхностно водно тяло по &1, т. 59 ДР на Закона за водите (ЗВ), т.е. като елемент от повърхностните води във вид на водоем. Иска се отмяна на оспореното съдебно решение и съответно отмяна на обжалвания административен акт. Направено е искане за присъждане на разноски за юрисконсултско представителство. Ответниците– Б. Запрянова- инспектор в регионален отдел "Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях"- Юг- Югоизточна България към Главна дирекция "Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях" при ДАМТН и Б. Крайчев- главен инспектор в регионален отдел "Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях"- Юг- Югоизточна България към Главна дирекция "Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях" при ДАМТН в писмено становище, подадено чрез юрист Запрянова оспорват касационната жалба, като неоснователна. Молят обжалваното решение, като правилно и обосновано, да бъде оставено в сила. Претендират разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна прокуратура на Република България излага мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Развива съображения, поради които счита, че обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. С обжалваното решение е ОТХВЪРЛЕНА жалбата на Министерство на отбраната на Република България, представлявано от Министъра на отбраната, против предписания по част V от Констативен протокол № 09-02-214/ 24.04.2024г. от проверка и контрол на язовирна стена и съоръженията към нея и документацията за експлоатацията, издадени от Главен инспектор и Инспектор в Регионален отдел „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“- „Юг– Югоизточна България“, офис Хасково, на Главна Дирекция „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“ при Държавна агенция за метрологичен и технически надзор. От фактическа страна по делото е било установено, че от представения по делото Акт № 2511 за публична държавна собственост, Акт № 2512 за публична държавна собственост и Акт №2513 за публична държавна собственост, всичките от 05.07.2023г., поземлени имоти с идентификатори 54448.1.162, 54448.1.163 и 54448.1.164, са с местонахождение Област Хасково, Община Харманли, с. Остър камък, м.Добрева кория, вид територия земеделска, НТП за водоем, водностопанско, хидромелиоративно съоръжение. Те са с предоставени права за управление на сухопътни войски на основание Заповед на министъра на отбраната ЗС– 2053/ 30.06.2011г. Решаващият съд посочил, че видно от представения КП № 09-02-214/ 24.04.2024г. е извършена проверка на язовир „Добрева кория“. Описано е, че по време на проверката е извършен подробен обход и оглед на язовирната стена и съоръженията към нея. Констатирано е, че короната е проходима, неравна, с локални слягания по цялата дължина. Относно водния откос е отбелязано, че е равен, без видими пропадания и ерозия, в зоната между кота НВРВН и кота корона е обрасъл с единична храстовидна и дървесна растителност. Относно въздушния откос е посочено, че е обрасъл с гъста храстовидна и дървесна растителност и е невъзможен оглед и обход, с цел установяването на налична ерозия, свличания, обрушвания, мокри петна, филтрация, хлътвания и други неизправности, застрашаващи сигурността на язовирната стена. Относно преливника е отбелязано, че са изградени два преливника в левия и в десния скат във вид на земен канал с приблизително трапецовидно напречно сечение, чисти от растителност. Описани са и направените констатации относно отводящи канали– посочено е, че са изградени след двата преливника – оформени във вид на земен канал. Предвид горното, с КП №09-02-214/ 24.04.2024г., издаден от Б. Крайчев – главен инспектор в РО НЯСС „Юг-Югоизточна България“, офис Хасково и Б. Запрянова – инспектор в РО НЯСС „Юг-Югоизточна България“, офис Хасково, в част V са дадени следните предписания: 1. По техническата документация: 1.1. Да се назначи оператор на язовирна стена, който притежава необходимата квалификация, умения и практика и с помощта на когото се извършва техническата експлоатация на язовирната стена и прилежащите хидротехнически съоръжения, съгласно Закона за водите и Наредбата за условията и реда за осъществяване на контрол на техническото им състояние. Срок: 02.12.2024г.; 2. По осъществяване на безопасна техническа експлоатация: 2.1. Да се насипе, подравни и хоризонтира короната. Срок: 02.12.2024г.; 2.2. Да се почисти водния откос от храстовидна и дървесна растителност. Срок: 02.12.2024г.; 2.3. Да се почисти въздушния откос от храстовидна и дървесна растителност. Срок: 02.12.2024г.; 2.4. Да се премахне връзката към напоителната система или се изгради нова такава, като се осигури нормалното експлоатационно състояние на основния изпускател. Срок: 02.12.2024г. Отбелязано е, че на основание чл.190а, ал.2 от ЗВ, за изпълнението на всички предписания е отговорен собственикът на язовирната стена и съоръженията към нея. Въз основа на така установеното, от правна страна административният съд е приел, че жалбата е неоснователна. Установил е, че КП обективиращ оспорените предписания е в писмена форма и съдържа нормативно установените в чл.59, ал.2 от АПК реквизити. В КП са посочени фактическите основания за издаването им, като са изложени констатации относно техническата документация, както и за техническото състояние на язовирната стена и другите съоръжения към нея. Не се установявало при издаване на оспорените предписания да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Решаващият съд относно основния спорен въпрос преценил характеристиките и предназначението на обекта спрямо когото са издадени обжалваните предписания. При съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, достигнал до извод, че водният обект „Добрева кория“, находящ се в землището на с.Остър камък, общ.Харманли, представлява язовир. Съдът кредитирал заключението по назначената и приета СТИ, като компетентно, обективно и безпристрастно дадено. Същото кореспондирало с приложения към административната преписка Протокол №8 от проведено на 14.06.2022г. заседание на комисия, назначена със Заповед №РД-14-32/07.06.2022г. на Областния управител на Област Хасково за класификация на язовирите по степен на потенциална опасност на територията на Област Хасково. Видно от приложенията към протокола, язовир „Добрева кория“, собственост на Министерство на отбраната, е класифициран съгласно чл.141б от ЗВ като такъв от първа висока степен на потенциална опасност. Съгласно вписаното в протокола, класификацията е извършена съгласно данни и информация, предоставени от собствениците и според местоположението на язовирите в КАИС на АГКК. Преценил за неоснователни оплакванията му за незаконосъобразност на оспорените предписания, като съдът приел, че същите съответстват на закона. По изложените съображения, съдът намерил, че жалбата против предписанията по част V от КП №09-02-214/24.04.2024г. е неоснователна и същата е била отхвърлена. Решението е валидно, допустимо и ПРАВИЛНО. Съгласно чл. 10, ал. 4 ЗВ, политиката, свързана с контрола върху техническото състояние и безопасната експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях, се осъществява от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор. Разпоредбата на чл. 190а, ал. 1, т. 3 ЗВ изрично възлага на председателя на ДАМТН или оправомощените от него длъжностни лица- право да дават предписания на собствениците на язовирни стени и/ или на съоръженията към тях съобразно правомощията си по този закон и Наредбата за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях и за осъществяване на контрол за техническото им състояние (Наредбата от 28.01.2020 г.). Съдът надлежно е установил, че Констативен протокол КП №09-02-214/ 24.04.2024г., е изготвен от компетентен орган по смисъла на чл. 190, ал. 4, във връзка с чл. 190а, ал. 1, т. 3 ЗВ – оправомощени длъжностни лица. Поради това не е налице порок на предписанието по чл. 146, т. 1 АПК. Правилно и подробно са посочени и анализирани и относимите норми на материалния закон при издаването на предписания от страна на председателя на ДАМТН или от упълномощени от него лица. Споделят се изводите на съда, че оспореният акт е издаден в писмена форма и съдържа нормативно установените в чл. 59, ал. 2 АПК реквизити, като също така са посочени фактическите основания за неговото постановяване. Настоящият състав счита, че не са нарушени административнопроизводствените правила. Контролните органи на ДАМТН са спазили изискванията на чл. 190б, ал. 1 ЗВ и чл.118 от Наредбата от 28.01.2020 г. при извършените проверки и след изясняване на фактите и обстоятелствата на чл. 35 АПК. При информиране на заинтересованата страна са изготвили валиден констативен протокол, в който на база установяване фактически обстоятелства са дали законосъобразни предписания. Неоснователни са развитите съображения на касационния жалбоподател, за незаконосъобразност на оспорените предписания, поради това, че обекта представлява водоем, а не язовир. Това е и основното възражение на жалбоподателя срещу обжалвания съдебен акт и административните предписания. Съгласно разпоредбата на § 1, ал. 1, т. 94 от ДР към ЗВ язовир е водностопанска система, включваща водния обект, язовирната стена, съоръженията и събирателните деривации, както и земята, върху която са изградени. Според Акт № 2512 и Акт № 2513 съставени на 05.07.2023г., за публична държавна собственост, процесните ПИ с местонахождение Област Хасково, Община Харманли, с. Остър камък, са в м.Добрева кория, вид територия земеделска, НТП за водностопанско, хидромелиоративно съоръжение. Видно от приетите писмени доказателства и приетата СТИ обектът притежава подприщващо съоръжение- земно насипна язовирна стена, чрез която се акумулира воден обем и се осъществява контролирано регулиране на естествения отток- &1, т. 24 от Наредбата от 28.01.2020 г. Видно от т.1 на СТИ снабден е и с облекчителни съоръжения– преливник и основен изпускател, което осигурява неговата функционалност за кумулирането (натрупването) и изразходване на водни маси. Създадено е изкуствено водохранилище, което събира скатни води. Има функционалност, която осигурява управлението на водните ресурси, чрез които се регулира речният отток спрямо нуждите на потребителите. Тези технически характеристики го определят, като язовир, съгласно & 1 ал. 1, т. 94 от ДР към ЗВ. Съдът обосновано и законосъобразно е потвърдил КП №09-02-214/ 24.04.2024г. Според чл. 190а ЗВ предписанията, които дава председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или оправомощените от него длъжностни лица по чл. 190, ал. 4, се адресират именно към собствениците на язовирни стени и/ или на съоръженията към тях. В нормата на чл. 190а, ал. 2 ЗВ, е посочено, че собствениците на язовирни стени и съоръжения към тях са длъжни да изпълняват предписанията по ал. 1, т. 3 и по чл. 138а, ал. 3, т. 5. Безспорно по делото е установено, че собственикът- МО е надлежен адресат на административния акт. Съгласно чл. 4, ал. 1 от Наредбата от 28.01.2020г. собственикът на язовира стопанисва, поддържа, организира, провежда, ръководи и осъществява техническата и безопасната му експлоатация и опазването на околната среда. Той отговаря за изпълнението на всички изисквания по Закона за водите и за осигуряването на безопасна експлоатация на язовирите. В чл. 25, ал. 2 от Наредбата от 28.01.2020 г. е посочено, че безопасната експлоатация на язовирите се осигурява от собствениците. В случая е установена необходимостта от даването на задължителни предписания, защото язовирна стена следва да се подържа в изправно техническо състояние. Преките и непосредствени последици от неизправно техническо състояние на язовирните стени и съоръженията към тях, са свързани с човешкия живот и здраве, околната среда, културното наследство и стопанската дейност. Възникването на една такава непосредствена опасност може да е в резултат именно от действие или бездействие на собственика на съответния неизправен язовир, поради и което сериозността на евентуалните вредни последици от недоброто техническо състояние на язовирните стени, поражда задължения на собствениците на язовирните стени и съоръженията към тях да изпълняват дадените предписания от контролните органи. В конкретния случай, язовир „Добрева кория“ е класифициран в първа висока степен на потенциална опасност, поради и което неговият собственик е задължен да предприеме мерки за поддържане в изправно техническо състояние, което да осуетява настъпването на неблагоприятни и вредни последствия- чл.138, ал.4, т.8 и т.9 ЗВ. Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното съдебно решение е правилно, не са допуснати нарушения, които да обосновават касационна отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса за касатора не се следват разноски и искането следва да бъде оставено без уважение. На ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 102, 26 евро. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,