Решение № 1594 от 12.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7603/2025 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса /РЗОК/ – Кърджали, подадена чрез гл. юрисконсулт К. Стоянова, срещу Решение № 1328/17.06.2025 г., постановено по административно дело № 435/2024 г. на Административен съд – Кърджали, с което е отменена Заповед за налагане на санкции № РД-21-305/07.10.2024 г., издадена от директора на РЗОК – Кърджали, в обжалваната ѝ част по т.1, т.2, т.3, т.4, т.5, т.6, т.7, т.8, т.9, т.10, т.11, т.12 и т.13. Поддържат се доводи за неправилност на решението вследствие нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му и потвърждаване на Заповед № РД-21-305/07.10.2024 г., издадена от директора на РЗОК – Кърджали, в оспорената ѝ част. Претендира разноски. Ответникът – МБАЛ "Д-р Атанас Дафовски" АД, при редовно призоваване, не излъчва представител и не изразява становище по подадената касационна жалба. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и счита, че същото следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд – Кърджали е отменил по жалба на МБАЛ "Д-р Атанас Дафовски" АД Заповед № РД-21-305/07.10.2024 г., издадена от директора на РЗОК – Кърджали, в оспорените й части от т.1 до т.13 включително, с която за посочените нарушения са наложени финансови неустойки, общо в размер на 2 600 лв., като незаконосъобразна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е установил следното: Със Заповед № РД-20-259/17.06.2024 г., изменена със Заповед № РД-20-385/19.08.2024 г. на директора на РЗОК – Кърджали, е наредена проверка на лечебното заведение за болнична медицинска помощ МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски“ АД, гр.Кърджали, по изпълнение на Договор № 090229/26.10.2023 г. за периода от 01.06.2024 г. – 16.06.2024 г. За резултатите от проверката е изготвен Протокол № ПП-317/20.08.2024 г. от контрольори при РЗОК – Кърджали, в който, по отношение дейността на лечебното заведение за гореописания период, са констатирани нарушения на условията и реда за оказване на медицинска помощ и нарушения на установените изисквания за работа с медицинска документация, подробно описани в т. 1.1 - т. 2.4. Съставен е Протокол за неоснователно получени суми № РД-32-190/20.08.2024 г. За констатираните нарушения при проверката, служителите на РЗОК – Кърджали са изготвили и Доклад № ДЗ-806/11.09.2024 г. Предвид резултатите от извършената проверка и на основание чл.76, ал.2, чл.55, ал.2, т.2, т.3, т.5 и т.6б от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/, чл.455, ал.3, чл.457, ал.3 от Национален рамков договор /НРД/ за медицинските дейности за 2023-2025 г., директорът на РЗОК – Кърджали е издал Заповед за налагане на санкции № РД-21-305/07.10.2024 г., като в частите ѝ по т.1, т.2, т.3, т.4, т.5, т.6, т.7, т.8, т.9, т.10, т.11, т.12 и т.13, на основание чл.455, ал.3 от НРД за медицински дейности за 2023 – 2025 г., са наложени финансови неустойки общо в размер на 2 600 лв., за нарушения по чл.33, т.1, чл.30 и чл.309 във вр. с чл.374, ал.1, т.1, б. „б“, чл.324, т.15, чл.322, ал.3, т.8 от НРД за МД за 2023 – 2025 г. във вр. с чл.55, ал.2, т.2 и т.3 от ЗЗО. Заповедта е връчена на 08.10.2024 г. За изясняване на спора първоинстанционният съд е допуснал до разпит свидетелите Б. М. Б., К. Ш. Ш. и д-р Т. Райкова – началник на отделение по „Ендокринология“ при МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски“ АД. От показанията им се установява, че пациентите са лекувани с инсулин, предоставен от болничното заведение. Описаните в оспорената заповед пациенти са били лекувани именно с такива инсулиносъдържащи лекарствени продукти, налични в отделението по повод извършени дарения от фирми и пациенти. Същите обаче не са били отразени документално като дарение. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че нарушенията неправилно са квалифицирани като такива, свързани с условията и реда за оказване на медицинска помощ, а оттам е налице и противоречие с правните основания, под които същите са подведени. Съдът е приел, че липсват каквито и да е конкретно доводи, че по отношение на всеки един от отчетените случаи не е изпълнен диагностично-лечебният алгоритъм на клинична пътека /КП/ № 78.1. Изложено е също, че от пълномощника на ответника е направено изявление, че административния орган не оспорва обстоятелството, че ЗОЛ са лекувани с инсулиносъдържащи медикаменти, а твърди, че не по надлежния ред са били изписвани и отчитани лекарствените продукти. С оглед горното, описаните в оспорената част на заповедта деяния неправилно са квалифицирани от административния орган като нарушения на реда и условията за оказване на медицинска помощ, респ. неправилно за тях е приложена санкционната норма на чл. 455, ал. 3 от НРД за МД за 2023-2025 г. Съдът е приел също, че сочените като нарушени разпоредби в заповедта визират обстоятелства, които се документират в хода на хоспитализацията, както и изискуемото съдържание на епикризата, като нарушенията по тези норми не представляват неспазване на условията и реда за оказване на медицинска помощ, а нарушения на установените изисквания за работа с медицинска документация, каквито обаче не са вменени на лечебното заведение. Установено е, че проведеното лечение на пациентите с инсулиносъдържащи лекарствени продукти е документирано, респ. липсва констатирано нарушение на изисквания за работа с медицинска документация, но същевременно всички нарушения са основани на посочените разпоредби от НРД за МД за 2023-2025 г. Така постановеното решение е правилно. При постановяването му съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. По т.1 до т.13 от заповедта е видно, че органът е посочил като нарушени разпоредбите на чл.33, т.1, чл.30 и чл.309 във вр. с чл.374, ал.1, т.1, б. „б“, чл.324, т.15, чл.322, ал.3, т.8 от НРД за МД за 2023 – 2025 г. във вр. с чл.55, ал.2, т.2 и т.3 от ЗЗО, за които, на основание чл.455, ал.3 от НРД за медицински дейности за 2023-2025 г., са наложени санкции в размер на по 200 лв. за всяко извършено нарушение. Посочено е нарушение на условията и реда за оказване на медицинска помощ при всички случаи. Сочения в мотивите пропуск е привързан с чл.374, ал.1, т.1, б. „б“ от НРД за медицинските дейности за 2023-2025 г., съгласно който Националната здравноосигурителна каса закупува договорената и извършената дейност от изпълнителите на БМП от обхвата на пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, съгласно Наредба № 9 от 2019 г., за дейностите по КП, които включват медицински дейности и здравни грижи по КП, в стойността на които се включват необходимите за дейността лекарствени продукти (извън тези по чл. 358, ал. 1, т. 1 и 2); основни лекарствени продукти (есенциална листа на Световната здравна организация (СЗО) за осъществяване на анестезия, и седация; основни контрастни вещества (с изключение на тези за ЯМР) съгласно есенциална листа на СЗО; медицински изделия (извън тези в списъците по чл. 13, ал. 2, т. 2 от Наредба № 10 от 2009 г., както и извън тези, за които изрично в ДЛА е посочено, че НЗОК не заплаща за тях); услуги, включващи професионални здравни грижи, съгласно Наредба № 1 от 08.02.2011 г. за професионалните дейности, които медицинските сестри, акушерките, асоциираните, медицински специалисти и здравните асистенти могат да извършват по назначение или самостоятелно (Наредба № 1 от 2011 г.); минимум трикратно диетично хранене, предоставено на пациентите по време на тяхната хоспитализация. Посочена е и разпоредбата на чл.322, ал.3 от НРД за медицински дейности за 2023 – 2025 г., която въвежда като задължителен реквизит на епикризата терапевтична схема – задължително вписване на използваните в хода на лечението на ЗОЛ вид лекарства. Изложено е и, че съгласно разпоредбата на чл.324, т.15 от НРД за медицинските дейности за 2023 - 2025 г., използваните в хода на лечението на ЗОЛ лекарства, осигурени от изпълнителя на БМП (вид, доза - еднократна и/или дневна, курс на лечение), задължително следва да се отбелязват в лекарствен и температурен и/или реанимационен лист на пациента и в ИЗ; в епикризата се отразява информация за проведеното лекарствено лечение. Този пропуск, описан в обстоятелствената част на оспорената заповед, не представлява нарушение на условията и реда за оказване на медицинска помощ, тъй като по делото е безспорно установено, че медицинската помощ е предоставена, дейностите по клиничната пътека са извършени и епикризи са издадени. Настоящият състав на Върховния административен съд споделя мотивите на първоинстанционния съд, че описаните в обстоятелствената част на заповедта нарушения не представляват неспазване на условията и реда за оказване на медицинска помощ, а нарушения на установените изисквания за работа с медицинска документация. Предвид изложеното, правилни са изводите на първоинстанционния съд, че неправилно нарушението е санкционирано по чл.455, ал.3 от НРД за МД за 2023 – 2025 г., вместо санкционната разпоредба на чл.457, ал.3 от НРД за МД за 2023 – 2025 г., която предвижда санкция „финансова неустойка“ за изпълнител на болнична медицинска помощ, който наруши установените изисквания за работа с медицинска или финансова документация. В посочените случаи лечебното заведение е следвало да отговаря по отношение на правилното документиране на престоя на ЗОЛ в него, каквото нарушение, с оспорената пред първоинстанционния съд заповед, не му е повдигнато. Предвид гореизложеното, не са налице касационни отменителни основания и решението, като правилно, следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,