Определение № 50035 от 23.04.2024 г. на ВКС по т. д. № 1843/2022 г.

Производството е по реда на чл. 282, ал. 5 ГПК. Образувано е по постъпила от процесуалния представител на „Застрахователно акционерно дружество „Далл Богг: Живот и Здраве“ АД молба с вх. № 500328/12.02.2024 г. за освобождаване на парична гаранция в посочен размер на 32 006.64 лв., внесена от дружеството по сметка на ВКС, и служеща като обезпечение по чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК за спиране изпълнението на въззивно решение № 93 от 21.04.2022 г. по в. т. д. № 18/2022 г. на Окръжен съд – Стара Загора, с което е потвърдено изцяло първоинстанционното решение № 510 от 19.11.2021 г. по гр. д. № 1620/2021 г. на Районен съд – Стара Загора, с което застрахователното дружество е осъдено да заплати на ищеца И. З. И. на основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) сумата от 20 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на И. Г. Е., негов дядо, като следствие от ПТП на 11.06.2016 г., ведно със законната лихва от същата дата до окончателното плащане на застрахователното обезщетение. В молбата са изложени съображения, че с оглед постановеното определение № 50460 от 28.06.2023 г. по т. д. № 1843/2022 г. на ВКС, I т. о., с което не е допуснато касационно обжалване на горепосоченото въззивно решение, са налице предпоставките за връщане на молителя на внесената като обезпечение сума. Твърди се, че присъдените по делото суми съобразно влязлото в законна сила въззивно решение, са изцяло заплатени от „Застрахователно акционерно дружество „Далл Богг: Живот и Здраве“ АД чрез превеждането им по сметка на ЧСИ К. А. по изп. д. № 362/2022 г., за което представя платежен документ, и взискателят е удовлетворен. Препис от молбата за връщане на обезпечението е изпратен на насрещната страна – И. З. И. от [населено място], който в указания му едноседмичен срок не е изразил писмено становище. За да се произнесе, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, взе предвид следното: С определение № 200 от 16.05.2022 г. по ч. т. д. № 1021/2022 г. на ВКС, І т. о. по молба на касатора „Застрахователно акционерно дружество „Далл Богг: Живот и Здраве“ АД и след представяне на съответното надлежно обезпечение в размер от 32 006.64 лв. е било спряно, на основание чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК, изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение № 93 от 21.04.2022 г. по в. т. д. № 18/2022 г. на Окръжен съд – Стара Загора. С определение № 50460 от 28.06.2023 г. по т. д. № 1843/2022 г. на ВКС, I т. о., постановено по реда на чл. 288 ГПК, не е допуснато касационно обжалване на горепосоченото въззивно решение, поради което от датата на постановяване на акта на касационната инстанция въззивното решение е влязло в законна сила. Съгласно представено от счетоводството на ВКС удостоверение сумата от 32 006.64 лв. е постъпила по сметката за обезпечения на ВКС на 11.05.2022 г. и понастоящем е налична по същата. Видно от представеното към молбата, инициирала настоящото производство, платежно нареждане, дължимите суми по образуваното изп. дело № 362/2022 г. по описа на ЧСИ К. А. с рег. № 766 на К. на ЧСИ и район на действие съдебният район на Окръжен съд – Стара Загора, с взискател И. З. И. и длъжник „Застрахователно акционерно дружество „Далл Богг: Живот и Здраве“ АД, са преведени на 15.11.2023 г. от застрахователното дружество по банкова сметка на ЧСИ съобразно получена от длъжника сметка за размера на дълга с разбивката му по пера, с което задължението на застрахователя/длъжник за изплащане на присъдената на ищеца/кредитор като обезщетение сума – дължима главница, ведно със законна лихва върху нея, както и сторени разноски, е изцяло погасено. Внесената като обезпечение сума по чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК цели да обезпечи удовлетворяването на кредитора за присъденото вземане. Както се посочи, от приложеното към молбата на молителя доказателство се установява, че задължението на „Застрахователно акционерно дружество „Далл Богг: Живот и Здраве“ АД по образуваното за удовлетворяване вземанията на кредитора И. З. И. изпълнително дело към настоящия момент е изцяло погасено, с което кредиторът е удовлетворен, поради което опасност от застрашаване на правния интерес на последния не съществува. Вследствие на това, основанието за задържане на внесената като обезпечение сума по специалната сметка на ВКС се явява отпаднало и същата следва да бъде освободена и преведена по посочената от молителя банкова сметка. Към датата на депозиране на молбата за връщане на гаранцията не е изтекъл и едногодишният срок по чл. 82 ГПК. Мотивиран от изложеното, съставът на ВКС, І т. о.