Определение № 4399 от 10.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3023/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „Дикас“ ООД, гр. Смолян, чрез адв. Б. Караманолов срещу определение № 130 от 29.01.2024 г. по адм. дело № 272/2023 г. по описа на Административен съд – Смолян, с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу мълчаливо потвърждаване от директора на ТД на НАП – Пловдив на Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № С230021-022-0061706 от 28.08.2023 г. по изп. дело № 20110000797/2011 г. по описа на ТД на НАП – Пловдив, както и срещу Решение № 240 от 11.09.2023 г. на директора на ТД на НАП - Пловдив и производството по делото е прекратено. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното прекратително определение, като се иска отмяната му и връщане на делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът по частната жалба – директорът на ТД на НАП – Пловдив, чрез процесуалния си представител юрк. Хаджийска, оспорва същата и изразява становище за нейната неоснователност. Претендира присъждане на разноски съгласно приложен списък. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид доводите, изложени в частната жалба, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като разгледана по същество е и основателна. За да постанови обжалваното прекратително определение, АС – Смолян е приел, че жалбата до съда, подадена срещу мълчаливо потвърдено от директора на ТД на НАП –Пловдив ПНОМ изх. № С230021-022-0061706 от 28.08.2023 г. се явява просрочена, като подадена извън срока по чл. 197, ал. 2 ДОПК. Мотивирал е и извод за недопустимост на жалбата и срещу издаденото от директора на ТД на НАП – Пловдив решение № 240 от 11.09.2023 г. Така постановеното определение е неправилно. Установява се, че жалбата на „Дикас“ ООД срещу горецитираното ПНОМ е подадена по административен ред на 30.08.2023 г., като в срока по чл. 197, ал. 1 ДОПК от страна на директора на ТД на НАП – Пловдив е издадено Решение № 240 от 11.09.2023 г. С решението на директора на ТД на НАП – Пловдив обжалваното ПНОМ е потвърдено. Няма спор между страните, че процесното решение е връчено на „Дикас“ ООД едва на 03.11.2023 г. Първоначално жалбата до АС – Смолян, подадена от дружеството, е насочена срещу мълчаливо потвърдено от директора на ТД на НАП – Пловдив ПНОМ изх. № С230021-022-0061706 от 28.08.2023 г. и същата е входирана в ТД на НАП – Пловдив, офис Смолян с № 8849-1-Д/19.10.2023 г. При така установените факти необосновано административният съд е приел, че жалбата на дружеството е недопустима, доколкото с издаденото в срока по чл. 197, ал. 1 ДОПК решение на директора на ТД на НАП – Пловдив обжалваното НПОМ е потвърдено. Предмет на оспорване се явява Решение № 240 от 11.09.2023 г. на директора на ТД на НАП – Пловдив, което е връчено на 03.11.2023 г., а жалбата до съда е подадена чрез ТД на НАП Пловдив – офис Смолян на 19.10.2023 г. В тази връзка основателно частният жалбоподател поддържа, че с връчването на процесното решение на директора на ТД на НАП – Пловдив е санирана процедурата във връзка със срока за обжалване и за дружеството е започнал да тече нов срок. Видно от молба с вх. № 3621 от 28.11.2023 г. по описа на АС – Смолян „Дикас“ ООД, чрез процесуалния си представител адв. Караманолов заявява, че подадената жалба с вх. № 8849-1-Д от 19.10.2023 г. по описа на ТД на НАП - Пловдив, адресирана до съда, следва да се счита за жалба срещу изрично Решение № 240 от 11.09.2023 г. на директора на ТД на НАП – Пловдив. Въпреки така изявената воля от жалбоподателя АС – Смолян необосновано е приел, че жалбата от 19.10.2023 г. не може да се счита за жалба срещу Решение № 240 от 11.09.2023 г. на директора на ТД на НАП – Пловдив и е прекратил производството по делото. Гореизложеното обуславя извода за неправилност на обжалваното определение, което подлежи на отмяна и делото се върне на същия състав на съда за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на жалбата на "Дикас" ООД срещу Решение № 240 от 11.09.2023 г. на директора на ТД на НАП - Пловдив, с което е потвърдено Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № С230021-022-0061706 от 28.08.2023 г. по изп. дело № 20110000797/2011 г. по описа на ТД на НАП – Пловдив. Във връзка с разноските, съдът намира, че обжалваното определение следва да се отмени и в частта на присъденото в полза на ТД на НАП – Пловдив юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Разноски на страните в настоящото производство не следва да се присъждат, доколкото спорът не е разгледан по същество. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на първо отделение