Определение № 213 от 16.05.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1783/2018 г.

Производството е с правно основание чл.274 ал.2 изр.2 от ГПК. Образувано е въз основа на подадена частна жалба от П. К. С. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат К. против определение № 199 от 9.03.2018г. по гр.д.№ 3092/2017г. на Върховен касационен съд, в частта, с която е оставена без разглеждане касационната му жалба против решение № 467 от 27.03.2017г. по в.гр.д.№ 2078/2016г. на Варненски окръжен съд, с което са уважени предявените от него искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ. Счита постановения акт за неправилен, като желае да бъде отменен, а подадената касационна жалба допусната за разглеждане по същество. Претендира разноски за адвокатско възнгарждение. Срещу подадената частна жалба е постъпил отговор от [фирма] [населено място], чрез процесуалния представител, с който се оспорват нейната основателност и допустимост. Позовава се на т.18 от ТР по т.д.№ 1/2000г. на ОСГТК на ВКС. Претендира юрисконсулско възнаграждение в размер на 100лв. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените в частната жалба доводи и данните по делото, намира следното: П. състав на ВКС е бил сезиран с две касационни жалби против постановен въззивен акт, с който е потвърдено първоинстанционно решение по трудов спор по чл.344 ал.1 т.1-3 КТ. Съдебният състав е допуснал касационно обжалване по едната жалба, а е оставил без разглеждане жалбата на другата страна, в чийто интерес е постановен съдебния акт, поради липса на правен интерес от обжалване на позитивен за нея акт. Възраженията на жалбоподателя се свеждат до твърдения за лишаване от достъп до обективен и справедлив съд, защото 1. не е получил съдебно произнасяне по възражението му за нарушение на предварителната закрила по чл.333 КТ /съдът е уважил исковете поради констатиран незаконосъобразен подбор/ и 2. не са разгледани всички заявени от него основания за незаконосъобразност на заповедта за уволнение. Настоящият съдебен състав намира обжалвания акт за правилен, а изложените доводи за лишаване от достъп до съд за неоснователни. /Именно благодарение на осъщественият достъп до съд, жалбоподателят е получил благоприятния за него резултат, изразяващ се в уважаване на предявените от него искове/. Изразеното в подадената касационна жалба недоволство е от изложените мотиви. Съгласно установената съдебна практика /т.18 от ТР по т.д.№ 1/2000г. на ОСГТК на ВКС, на която съдът се е позовал/, страната не може да обжалва само мотивите на решението, когато то я удовлетворява като резултат. Мотивите не подлежат на самостоятелно обжалване, защото не са самостоятелен източник на правни последици наред с диспозитива на решението. Със сила на пресъдено нещо се ползва само диспозитива на решението. Съдържащите се в мотивите констатации относно юридическите и доказателствените факти, не формират сила на пресъдено нещо, не са елемент от спорния предмет и не могат да бъдат обект на обжалване отделно от решението. С оглед изхода от спора, направеното искане и на основание чл.78 ал.8 ГПК, във връзка с чл.25 от Наредбата за заплащане на правна помощ, на ответната страна следва да се присъдят разноски за юрисконсулско възнаграждение в минимален размер от 100лв. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение