Определение № 7455 от 07.07.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6436/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „Марешки недвижими имоти“ ЕАД чрез адвокат Иванова, против определение № 3500 от 27.03.2025 г., постановено по адм. д. № 602/2025 г. по описа на Административен съд Варна. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното определение като постановено в нарушение на материалния закон и моли за отмяната му. Ответникът – главния архитект на община Варна, чрез юрисконсулт Илиева изразява становище за неоснователност на частната жалба. Претендира разноски. Върховният административен съд, второ отделение, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното определение Административен съд Варна оставя без разглеждане жалбата на „Марешки недвижими имоти“ ЕАД, представлявано от изпълнителния директор В. С. М., подадена чрез адв. Иванова, против мълчалив отказ на гл. архитект на община Варна да се произнесе по заявление с рег. №АУ012877ВН от 05.02.2025 година и прекратява производството по делото. За да постанови този резултат първоинстанционният съд приема, че с решение №471/14.04.2021г. по адм. д. №555/2021г. по описа на Административен съд-Варна е отменена по жалба на “Марешки недвижими имоти" ЕАД, Заповед №110/19.02.2021 г. на Гл. архитект на Община Варна, с която е отказано издаване на удостоверение за търпимост за следните строежи: две едноетажни монолитни постройки, разположени на северната и североизточната граница на поземлен имот с идентификатор 10135.536.200 по КККР на гр. Варна, с адрес на имота по скица: гр. Варна, район "Приморски", местност Приморски парк "Салтанат" и административната преписка е върната на Гл. архитект на Община Варна за ново произнасяне съобразно указанията, дадени в мотивите на решението. Горепосоченото решение е оставено в сила с решение №694/27.01.2022г. по адм.д.№7676/2021г. на Върховен административен съд. Посочено е, че във връзка с изпълнение на указанията дадени с влязлото в сила съдебното решение гл. архитект на община Варна се е произнесъл със Заповед №177/12.04.2022г., с която отказал издаване на удостоверение за търпимост на следните строежи: две едноетажни монолитни постройки, разположени на северната и североизточната граница на поземлен имот с идентификатор 10135.536.200 по КККР на гр. Варна, с адрес на ПИ по скица от кадастъра: гр. Варна, район "Приморски", местност Приморски парк "Салтанат". Заповед №177/12.04.2022г. на гл. архитект на община Варна била обжалвана от “Марешки недвижими имоти" ЕАД, по което е образувано адм. д. № 1045/2022г. След оттегляне на жалбата с определение от открито съдебно заседание проведено на 21.02.2023г. производството по делото е било прекратено, влязло в законна сила на 10.03.2023г. Административен съд Варна е приел, че от изложеното следва, че не е формиран мълчалив отказ от страна на главния архитект да се произнесе по заявление с рег. №АУ012877ВН/05.02.2025г. подадено от “Марешки недвижими имоти" ЕАД за издаване на удостоверение за търпимост по §16 ал.1 ПР на ЗУТ или по §127 ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, на следните строежи: две едноетажни монолитни постройки, разположени на северната и североизточната граница на поземлен имот с идентификатор 10135.536.200, поради това че е постановен и влязъл в сила изричен отказ, както и че главният архитект в настоящия случай няма законово задължение да се произнася по искането. Посочено е, че след като е налице влязъл в сила изричен отказ на главния архитект на община Варна, то жалбата срещу мълчалив отказ по искането за издаване на удостоверение за търпимост на тези постройки е недопустима. По тези съображения съдът достига до заключение за недопустимост на оспорването. Обжалваното определение е постановено в съответствие с материалния закон. Предметът на оспорване, въведен в жалбата, е мълчалив отказ на главния архитект на община Варна по заявление с рег. №АУ012877ВН от 05.02.2025 година за издаване на удостоверение за търпимост по §16 ал.1 ПР на ЗУТ или по §127 ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ на постройки с идентификатори 10135.536.200.2 и 10135.536.200.3, разположени в ПИ с идентификатор 10135.536.200, гр.Варна, район „Приморски”, местност Приморски парк „Салтанат”. Към момента на това искане е налице влязъл в сила изричен отказ / Заповед №177/12.04.2022г./, което е пречка за издаване на нов акт със същия предмет. Правилото на чл. 27, ал. 2, т. 1 АПК регламентира, че за допустимост на административното производство следва да липсва влязъл в сила административен акт със същите предмет и страни. Наличието на влязъл в сила изричен отказ между същите страни и със същия предмет е пречка за издаване на нов акт със същия предмет, поради което подаденото заявление от 05.02.2025 г. е недопустимо. По недопустимо заявление не се формира мълчалив отказ, подлежащ на съдебен контрол. В тази връзка е обоснован и извода на първоинстанционния съд, че не е формиран мълчалив отказ от страна на главния архитект да се произнесе по заявление с рег. №АУ012877ВН/05.02.2025г. подадено от “Марешки недвижими имоти" ЕАД за издаване на удостоверение за търпимост по §16 ал.1 ПР на ЗУТ или по §127 ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, на следните строежи: две едноетажни монолитни постройки, разположени на северната и североизточната граница на поземлен имот с идентификатор 10135.536.200, поради това че е постановен и влязъл в сила изричен отказ, както и че главният архитект в настоящия случай няма законово задължение да се произнася по искането. След като е налице влязъл в сила изричен отказ на главния архитект на община Варна, то жалбата срещу мълчалив отказ по искането за издаване на удостоверение за търпимост на тези постройки е недопустима. В конкретния случай по делото се установява по безспорен начин, че предпоставките на чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК– да липсва влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни, не е налице, поради което искането на жалбоподателя административния орган да се произнесе отново по искане със същия предмет и страни, е недопустимо. Като не е имал право, нито задължение да се произнася по недопустимо искане, то за административния орган не е започвал да тече срок за такова, за да се твърди, че с изтичането му и липсата на изричен акт по същество в този срок, е налице мълчалив отказ. При положение че е налице влязъл в сила отказ по първото искане, то образуваното производство по второто идентично искане е процесуално недопустимо на основание чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК. Налице е абсолютна процесуална пречка за издаване на нов акт със същия предмет и съдържание. По недопустимо искане не се формира мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК, поради което и не е налице административен акт, подлежащ на съдебен контрол. Ето защо като оставя жалбата без разглеждане и прекратява производството по делото първоинстанционният съд постановява съдебен акт в съответствие с материалния закон, който следва да бъде оставен в сила. Предвид изхода на спора искането на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение като основателно съгласно чл. 143 ал. 3 АПК следва да бъде присъдено в минимален размер на 100 лева на основание чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 236 вр. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,