Определение № 3599 от 20.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4683/2023 г.

Образувано по частна жалба на Н. Б. Н. чрез адв.С. Н. - САК против определение № 2772 от 02.10.2023 г. по ч.гр.д. № 2582/2023 г. на ВКС, II г.о., с което е допълнено определение № 1907 от 29.06.2023 г. по същото дело в частта за разноските като на основание чл. 38, ал.2 ЗАдв. Н. Н. е осъден да заплати на адв.М. Л. сумата в размер на 400 лв. Твърди се, че обжалваното определение е неправилно, тъй като противоречи на чл.38, ал.2 ЗАдв- страната / частният жалбоподател/ не е осъдена на разноски, разноски не са направени от насрещната страна, нито насрещната страна твърди или доказва наличие на предпоставките по чл.38, ал.1 ЗАдв. Моли определението да се отмени с произтичащите от това правни последици. Претендират се разноските в производството. Противната страна по частната жалба И. Я. К. чрез пълномощника си адв.М. Л. от САК, оспорва същата като неоснователна. Като взе предвид данните по делото, настоящият състав на ВКС намира следното: Частната жалба е допустима, подадена е в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от страна в процеса и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. За да допълни в частта за разноските определението си от 29.06.2023 г. по ч.гр.д. № 2582/2023 г., с което е оставена без разглеждане частна касационна жалба на Н. Н. против въззивно определение № 4735 от 12.04.2023 г. по в. ч. гр. д. № 623/2023 г. на СГС, касационният състав на II г.о. по делото е приел, че с определението от 29.06.2023 г. не е присъждал разноски, макар ответницата по частната жалба И. К. с представения отговор на частната жалба, изготвен от пълномощника ѝ адв.М. Л., да е поискала присъждане на разноски съгласно чл. 38, ал.2 вр. ал.1, т.3 ЗАдв., тъй като се защитава колега - адвокат. Характерът на процесуалното представителство като такова по чл.38, ал.1, т.3 предл. последно ЗАдв е прието за удостоверено от представеното на лист 50 на в.гр.д. № 623/2023г. на СГС пълномощно, с което адвокат Л. е упълномощен да представлява И. К. като неин колега адвокат. Настоящият друг състав на ВКС, в изпълнение на правомощията си по чл.274, ал.2, изр.второ ГПК, вр. чл.248, ал.3 ГПК, намира за правилно обжалваното определение на ВКС. В практика на ВКС, обективирана в определение № 213 от 31.05.2021 г. по ч. т. д № 997/2021 г., I т.о., определение № 163 от 13.06.2016 г. по ч.гр.д. № 2266/2016 г., I г.о., определение 50246/20.12.2022 г. по ч.гр.д. № 1991/2022 г., ІІ г.о., е прието, че отсъствието на писмен договор за предоставяна безплатна правна помощ, не е пречка за присъждането на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ЗАдв, тъй като принципът на чл. 36, ал. 1 ЗАдв е, че адвокатът има право на възнаграждение за своя труд. В случая в пълномощното от ответницата в процеса И. К. за адв.М. Л. / на л.50 от въззивното гр.д.№ 623/2923 г. на СГС/ изрично е посочено, че и представляваната страна е адвокат – т.е друг юрист по смисъла на чл.38, ал.1, т.3 предл. последно ЗАдв, пълномощното е валидно по приключване на делото във всички инстанции- т.е. и за частното производство пред ВКС, адв.Л. е осъществил процесуално представителство пред ВКС с подаване на отговор на касационната частна жалба, в който отговор е направено искане за разноски инкорпориращо посочване на вида на разноските-изрично искане за присъждане на адвоката на възнаграждение по чл.38, ал.2 вр. чл.38, ал.1, т.3, предл.последно ЗАдв, при което са били налице всички законови изисквания да се присъди възнаграждение на адв.Л. за сметка на частния жалбоподател, което произнасяне съответства на чл.78, ал.4 ГПК предвид изхода на делото пред ВКС - оставяне частната касационна жалба без разглеждане, което прегражда по нататъшното развитие на делото с разглеждане на същата по същество. Константната практика на ВКС обективирана в определение № 395 от 09.07.2018 г. по ч. т. д. № 1314/2018 г., ІІ т. о. и цитираните в него други определения на ВКС, и други, е прието, че наличието на основанието по чл. 38, ал.1, т.3 ЗАдв не може да бъде обсъждано от съда при произнасяне по отговорността за разноски, а адвокатът не би получил възнаграждение във всички случаи на приключване на делото, а само при благоприятен за неговия доверител изход на спора. Смисълът израза на чл.38, ал.2 ЗАдв „когато насрещната страна е осъдена за разноски“ следва да се тълкува във връзка с чл.78 ГПК, сочещ, че отговорността на страните за разноските се понася от тях според изхода на спора. Следователно задължението на страната по делото, за която изходът на спора е неблагоприятно, вкл. и при прекратяването на делото, да заплати възнаграждение на адвоката на насрещната страна, оказващ безплатна защита при условията на чл.38, ал.1 ЗАДв, не е обусловено от осъждане на загубилата страна да заплати други разноски по делото, а е обусловено само и единствено от изхода на делото и от удостоверяване на осъществяване на адвокатската защита на ответната страна на някое от основанията по чл.38, ал.1 ГПК. Относно размера на това възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗАдв, той се определя не от страните, а от съда, според вида на спора и размерите по реда на Наредба № 1/2004 г. на ВАдвС за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В случая преграждащото определение от 29.06.2023 г. по ч.гр.д. № 2582/2023 г. е потвърдено с определение на настоящия състав по ч.гр.д.№ 4370/2023 г. на ВКС, ІІ г.о., т.е. е влязло в сила, и съобразно който изход следва да се преценява отговорността на страните по ч.гр.д. № 2582/2023 г. за разноските, при което следва извод, че частният жалбоподател Н. Н. дължи на насрещната страна И. К. на основание чл.78, ал.4 ГПК разноски, респ. дължи възнаграждение на адвоката на К. в същото производство – на адв.Л., на основание чл.38, ал.2 ЗАдв, в размер на 400 лв. посочен в чл.7, ал.1, т.7 вр. чл.11 от горецитираната наредба, поради разглеждане делото в закрито заседание. Налице са били и всички други предпоставки по чл.248, ал.1 ГПК за допълване на определението от 29.06.2023 г. по ч.гр.д. № 2582/2023 г. в частта за разноските в посочения смисъл с обжалваното сега последващо определение от 02.10.2023 г. по същото ч.гр.д. № 2582/2023 г. на ВКС, ІІ г.о. Обжалваното определение по чл.248 ГПК следователно е правилно и подлежи на потвърждаване. Предвид гореизложеното, настоящият друг състав на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение