Решение № 2268 от 26.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12102/2025 г.

ВАСПето отделение26.02.2026 г.докладчик Анна Димитрова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение №34075/17.10.2025 г. по адм.дело №7278/2025 г. на Административен съд - София - град. ОСЪЖДА Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" да заплати 700 (седемстотин) евро разноски по делото на Н. Н. Х., с адрес в гр.София, [адрес]. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, Председател: /п/ АННА ДИМИТРОВА секретар: Членове: /п/ ИЛИАНА СЛАВОВСКА /п/ ТИНКА КОСЕВА

Мотиви

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на главния директор на Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" (ГДГВА), чрез процесуален представител, срещу решение №34075/17.10.2025 г. по адм.дело №7278/2025 г. на Административен съд - София - град (АССГ), с което е отменена по жалба на Н. Н. Х. заповед №45-01-276/02.07.2025 г. на главния директор на ГДГВА. Касаторът поддържа в касационната жалба, в съдебно засeдание и в писмени бележки чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно - при допуснати нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано, иска отмяната му, отхвърляне на жалбата срещу заповедта или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на АССГ, присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационна жалба - Н. Н. Х., чрез процесуален представител в писмен отговор и в съдебно заседание, иска оставяне на решението в сила и присъждане на разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, съдът взе предвид следното: С оспорената пред АССГ заповед, издадена на основание чл.100, ал.1, т.2 от Закона за държавния служител (ЗДСл.) и чл.6, ал.1 и ал.3, т.6 от Устройствения правилник на ГДГВА, е временно отстранен от работа Н. Н. Х. на длъжност началник отдел "Авиационна сигурност", дирекция "Аеронавигационно осигуряване, летища и авиационнна сигурност", считано от датата на връчване на заповедта до приключване на дисциплинарното производство по дисциплинарно дело №1/2025 г. срещу Х. или до ново разпореждане. АССГ е изложил мотиви, че заповедта е издадена от компетентен орган по смисъла на чл.100, ал.1 ЗДСл. - главен директор на ГДГВА, който е орган по назначаването, в писмена форма, съдържа мотиви, но противоречи на приложимото материално право и целта на закона. Този си извод съдът е мотивирал, с обстоятелството че Н. Х. и други служители са подали сигнал до ред държавни институции с входящи номера от 24.06.2025 година, в който се твърдят неправомерни действия и злоупотреба със служебно положение от страна на главния директор на ГДГВА. Сигналът е подаден преди издаване на оспорената заповед от 02.07.2025 г. Съгласно чл.33, ал.1, т.1 от Закона за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения (ЗЗЛПСПОИН) се забранява всяка форма на ответни действия спрямо сигнализиращите лица по смисъла на чл.5, включително под формата на временно отстраняване, уволнение или прилагане на друго основание за прекратяване на правоотношението. Съгласно чл.33, ал.4 ЗЗЛПСПОИН ответните действия по ал.1, предприети срещу лице по чл.5 във връзка с подадения сигнал са недействителни. На ответника е указана тежестта на доказване, че следва да представи доказателства, че не се касае за ответни действия, но същият не е ангажирал такива. Решението е правилно. Обосновани са изводите на АССГ, че сигналът е подаден на 24.06.2025 г. - преди датата на издаване на оспорената заповед, което е видно от копието от сигнала до ред институции и поставените печати с входящи номера от 24.06.2025 г. Между институциите, до които е адресиран сигнала, са и такива, посочени в чл.20 ЗЗЛПСПОИН - а именно Държавна агенция "Национална сигурност" и Министерство на транспорта и съобщенията. Съгласно чл.28, ал.1 ЗЗЛПСПОИН в случай, че сигналът директно е постъпил в някой от органите по чл.20 ЗЗЛПСПОИН, както и всеки друг орган извън изрично изброените, сигналът се изпраща до КЗЛД по съответния канал за външно подаване на сигнали. В случая е налице това препращане, видно от писмото на КЗЛД от 18.07.2025 г./л.72/, с което се уведомява жалбоподателя, че сигналът е постъпил в КЗЛД на 08.07.2025 г. Настоящият съдебен състав намира, че е надлежно задействан външния канал за подаване на сигнали още на 24.06.2025 г. с подаването на сигналите до органите по чл.20 ЗЗЛПСПОИН и останалите посочени в него институции, поради което още от този момент Х. е защитено лице по чл.5 ЗЗЛПСПОИН, според който защитата е от момента на подаване на сигнала или публичното оповестяване на информацията. Обоснован е изводът на АССГ, че в тежест на ответника е било да представи доказателства, че издаването на оспорената заповед не е ответно действие и като не е представил такива, обосновано и законосъобразно е прието, че заповедта за временно отстраняване противоречи на чл.33, ал.1, т.1 ЗЗЛПСПОИН и в съответствие чл.33, ал.4 ЗЗЛПСПОИН е била отменена. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на разноски на касатора, а на ответника по касация следва да се присъдят направените разноски в размер на 700 евро заплатено адвокатско възнаграждение за производството пред ВАС. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение

Цитирани разпоредби

13
  • чл. 5
  • чл. 209 АПК
  • чл. 222, ал. 1 АПК
  • чл. 20 ЗЗЛПСПОИН
  • чл. 28, ал. 1 ЗЗЛПСПОИН
  • чл. 33, ал. 4 ЗЗЛПСПОИН
  • чл. 33, ал. 1, т. 1 ЗЗЛПСПОИН
  • чл. 5 ЗЗЛПСПОИН
  • чл. 100, ал. 1
  • чл. 100, ал. 1, т. 2
  • чл. 208
  • чл. 33, ал. 1, т. 1
  • чл. 6, ал. 1