Решение № 402 от 8.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 181/2009 г.
ВКСIII гражданско отделение08.06.2010 г.докладчик Мария Иванова
Диспозитив
ОТМЕНЯ решението на Софийски градски съд от 14.05.08 г. по гр. д. № 825/08 г. и вместо него постановява: ИЗМЕНЯ на осн. чл. 106, ал. 5 от СК, отм. определените със споразумение по бр. д. № 3687/04 г. от 29.11.04 г. на Русенски районен съд мерки на лични отношения между малолетното дете В неговия баща С. Д. В., като определя нови ежемесечни за следното: Бащата С. В. да осъществява личните си отношения с детето В. В. всяка първа събота и неделя от месеца от 9 часа през първия ден до 18 часа, през втория, като взема и връща детето от дома на майка му, ПРИ ЗАПАЗВАНЕ на първоначално определените продължителни годишни контакти - 30 дни през лятото, когато майката не е в годишен отпуск, от 1 до 10 януари и десет дни през Великденските празници. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 402 от 8.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 181/2009 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Мария Иванова Производството е по чл. 290 и сл. от ГПК. Допуснато е разглеждането на касационната жалба на С. В. срещу въззивното решение на Софийски градски съд /ГС/ по гр. д. № 825/07 г., на осн. чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Прието е, че процесуалният въпрос за предметните рамки на производството, очертани с исковата молба и въззивната жалба, предпоставя произнасянето на съда по спора, отразява се на възможността ищецът да получи търсената с иска защита, изразяваща се в желаната от него като полезна за детето промяна на режима на лични отношения и с това е от значение за точното прилагане на закона. В жалбата се правят оплаквания за недопустимост и неправилност - незаконосъобразност и необоснованост, на решението и се иска отмяната му. Ответницата по жалба М. Д. не изразява становище. ВКС на РБ, като разгледа жалбата, намира следното по заявените с нея основания за недопустимост и неправилност на решението: Въззивният съд се е произнесъл по молбата на касатора за изменение на постановените с бракоразводното решение мерки на лични отношения с малолетното дете на страните - род. през 1999 г. Определеният първоначално с решението по бракоразводното дело режим: всяка първа и трета неделя от месеца от 9 до 18 часа, един месец през лятото, когато майката не е в годишен отпуск, както и от първи до десети януари и десет дни през Великденските празници всяка година, е изменен на: всяка първа събота и неделя от месеца от 9 до 18 ч. без преспиване и 30 дни през лятото по време, което не съвпада с отпуска на майката. Решението е допустимо - постановено по предмета, с който съдът е сезиран по реда на чл. 106, ал. 5 от СК, отм., но е неправилно. Бащата е поискал изменение на първоначално определения режим за ежемесечните контакти, като: всяка първа седмица на месеца - от 17 ч. в петък до 17 ч. в неделя с преспиване при бащата, без това да засяга продължителните ежегодни. Мотивирал е молбата си с желанието по - често да контактува с вече порасналото дете и да полага по -продължително нужната за него грижа. При местоживеенето на детето в София и на бащата - в гр. Р., предложеният ежемесечен режим би дал възможност да го води в града си и прекарва времето с него в домашна атмосфера, сред близките си, които то да опознае. Съдът се произнася по молбата на основанията и за искането, с които е сезиран, като преценява интереса на детето. Основателни са оплакванията на касатора, че с решението на ГС режимът на лични отношения е необосновано ограничен и не отговаря на мотивите и целта на молбата му по чл. 106, ал. 5 от СК, отм. Бащата е с онкологично заболяване с тенденция към влошаване и 96 % инвалидност без чужда помощ. По медицински данни, заболяването не е свързано с внезапно прилошаване, припадъци и физиологични реакции, които биха притеснили детето. Връзката на бащата с детето е съхранена, той има желание и възможност да го вижда и взема с помощта на родителите си, които могат да поемат грижата за детето, дори ако се наложи да бъде лекуван през времето, определено за лични отношения - социален доклад, л. 29. Първоначалният режим е определен със споразумение по брачното дело, възпроизведено в решение на Русенски РС от 29.11.04 г. по гр. д. № 3687/04 г. Оттогава детето е пораснало, а с това по -големи са нуждата и възможността му да контактува самостоятелно и по -продължително с бащата, откъсвайки се от постоянното си местоживеене при майката. Това се признава от майката - в становище на пълномощника й по въззивната жалба, констатирано е и във въззивното решение. Изложеното обосновава и запазване на първоначално определените продължителни годишни контакти. Ползата за детето от по-честите контакти с бащата е очевидна - така ще поддържа и развие връзката си с него и семейство му, като получава необходимата му грижа и от двамата родители по подходящ начин, с достатъчно време за лични отношения и в домашна атмосфера - ППВС № 1/74 г., р. IV-ти. Затова решението на ГС, с което искът е уважен частично, като дните за ежемесечни контакти са последователно съчетани, следва да се отмени и вместо него да се постанови ново, с което претенцията се уважи с изменение на ежемесечните контакти за първия съботен и неделен ден от 9 до 18 ч., но с преспиване, с цел по-голямата им продължителност и удобство за детето и бащата, при запазване на първоначално определените продължителни. Разширяването на режима и в петъчния ден, след 17 ч. при училищното обучение и извънкласни занимания на детето, е неудобно и изморително за него, поради което молбата в тази част не следва да се уважава, както е приел и ГС. Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. отд.