Решение № 15116 от 17.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2470/2011 г.

Решение № 15116 от 17.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2470/2011 г., I о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по жалба на Константин Латунов Костадинов от гр. Хасково, срещу решение № 1816/20.12.2010 г., постановено по адм. д. № 1056/10 г., по описа на Административен съд гр. Пловдив (АС), с което е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт (РА) № 260900719 от 5.03.2010 г., издаден от Ася Младенова Котетерова - главен инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, потвърден с Решение № 302 от 4.05.2010 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" (ОУИ) гр. Пловдив, при Централно Управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП). В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон, отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът моли да бъде отменено решението и по същество отменен обжалвания РА. Ответникът по жалбата на Директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив не взема становище. Представителят на Върховна административна прокуратура излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - първо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за частично основателна. Предмет на съдебен контрол пред първата инстанция е бил РА № 260900719 от 5.03.2010 г., издаден от Ася Младенова Котетерова - главен инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, потвърден с Решение № 302 от 4.05.2010 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" гр. Пловдив, при ЦУ на НАП, относно определени в производство по чл. 122 от ДОПК: данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за отчетната 2003 г. в размер на 3142,48 лв. и съответни лихви за просрочие в размер на 2420,82 лв.; данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за отчетната 2004 г. в размер на 1782,10 лв. и съответни лихви за просрочие в размер на 1148,57 лв.; данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за отчетната 2005 г. в размер на 1412,27 лв. и съответни лихви за просрочие в размер на 736,23 лв.; данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за отчетната 2007 г. в размер на 1644,51 лв. и съответни лихви за просрочие в размер на 407,94 лв.; данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за отчетната 2008 г. в размер на 348,05 лв. и съответни лихви за просрочие в размер на 33,85 лв. За да постанови обжалваното решение съдът е приел, че ревизията на жалбоподателя е извършена въз основа на надлежно възлагане за определяне данък по ЗОДФЛ (отм.) и ЗДДФЛ за процесните периоди и в хода на ревизионното производство не са допуснати нарушения на процесуалните разпоредби, визирани в ДОПК. Въз основа на декларирани от жалбоподателя данни за придобити доходи и направени разходи през ревизирания период от време органа по приходите е приел, че получените доходи и средства на домакинството не съответстват на направените разходи, т. е. че са налице предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК. Спазена е процедурата като на Костадинов е връчено уведомление по чл. 124, ал. 1 от ДОПК за това, че дължимият от него данък върху дохода за периода 1.01.2003 г. до 31.12.2008 г. ще бъде определен по особения ред, установен в чл. 122 от ДОПК. В обясненията на жалбоподателя са посочени получени парични заеми подробно индивидуализирани в решението на съда и доходи от учредено право на ползване, заем от ТБ ОББ АД; доходи от продажби на МПС - през процесните години, получени от съпругата му Надежда Костадинова детски надбавки и 200 лв. обезщетение за безработица през 2003 г. Декларирани са и разходи за придобити - Мотоциклет Хонда на 30.05.2005 г. и Мотоциклет Сузуки от Германия за сумата от 10490 евро (20516,66 лв.) на 15.10.2007 г., пристигнал на територията на страната на 15.01.2008 г. В писмените обяснения Костадинов изрично е посочил, че няма доходи от трудови правоотношения, не е упражнявал дейност като ЕТ, свободна професия и занаятчийство, не е извършвал услуги с личен труд, не е отдавал имущество под наем, няма доходи от участие в търговски дружества, няма участия в кооперации и граждански дружества, не е получавал доходи от селско стопанство, от пенсии, от обезщетения по КТ и КСО, няма получени печалби от състезания, лотарии, томболи и други подобни. В хода на ревизията, по реда на ДОПК са връчени искания за представяне на документи и писмени обяснения на трети лица. Възложена е експертиза, според заключението на която инвестиционната стойност на обект "еднофамилна жилищна сграда и гараж" за 2003 г. е в размер на 24946 лв., за 2004 г. е в размер на 7744 лв., а за 2005 г. - 25089 лв. По реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, органът по приходите е определил облагаеми основи за всеки един от процесните отчетни периоди, като е съобразена и разпоредбата на чл. 19 от СК (отм.). За 2003 г. Годишното данъчно задължение по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) е определено в размер на 3142,48 лв., за 2004 г. в размер на 1782,10 лв., за отчетната 2005 г., в размер на 1412,27 лв., за отчетната 2006 г. е констатирано превишение на приходите над разходите с 6615,02 лв. и тази сума е приета за налична в началото на следващата година. - За отчетната 2007 г. годишното данъчно задължение по чл. 48 от ЗДДФЛ е определено в размер на 348,05 лв. Подробно съдът е обсъдил приетите по делото писмени доказателства и показанията на разпитаните по делото като свидели, лица, които са предоставили заемни средства на жалбоподателя за процесните години и е приел, че от тях не се оборват констатациите в РА за наличие на предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК. За да достигне до този извод съдът е приел, че приетите по делото договори за заем между жалбоподателя като заемополучател и съответните физически лица като заемодатели, следва да бъдат кредитирани, но на плоскостта на административноправния спор, а именно констатиран паричен приход от Костадинов и установяване на неговия произход с оглед последиците, които има това обстоятелства за облагането на лицето с преки данъци и на следващо място като предмет на облигационно отношение - конкретно благо, което кредиторът цели да придобие. При анализа на двете предпоставки съдът е приел, че по делото няма спор, че Костадинов не е изпълнил нито изцяло, нито частично задълженията си за погасяване на паричните заеми. Няма спор също така, че кредиторите, не са предприели действия по удовлетворяване на вземанията си срещу Костадинов, поради което съдът е приел, че липсват конкретни данни, за реално разместване на блага между страните. При тези факти съдът е приел, че писмени договори за заем, са съставени, за да послужат в ревизионното производство. Показанията на свидетелите не са кредитирани, тъй като с оглед заявените и неспорни в процеса приятелски отношения между част от заемодателите и заемателя, същите са предубедени. Досежно свидетеля Стойчо Стоев, съдът се е позовал и на противоречие в декларираното от него в хода на насрещната проверка и при разпита му в съдебно заседание. Възражението на Костадинов, че не е изследвано обстоятелството за това какво е било имущественото му състояние към началната дата на ревизията - 1.01.2003 г., съдът е приел за недоказано. При така установеното съдът е обсъдил приложимите разпоредби на ЗОДФЛ (отм.) и ЗДДФЛ в сила от 2007 г. и е приел, че върху определената правилно данъчна основа по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, законосъобразно е начислен и дължимият данък. Решението е частично неправилно. На първо място правилно съдът е приел, че са налице предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, както и че е спазена процедурата по чл. 124, ал. 1 от ДОПК. В тази насока е неоснователен довода в касационната жалба, тъй като е свързан с доводи по същество, във връзка с предоставените заемни средства. Неоснователен е доводът за липса на проверка от органа по приходите и констатации, относно факта какъв е бил размерът на наличните парични средства за 2003 г. Лицето е декларирало наличните суми по банкови сметки, които са участвали в приходи за 2004 г., тъй като тогава е изтеглена сумата, която е била налична към 1.01.2003 г. Други твърдения и доказателства от страна на касатора за налични парични средства, които да бъдат включени в началното салдо за 2003 г. не са ангажирани. Органа по приходите няма задължение да изследват финансовото състояние на касатора извън ревизирания период и то при липса на доказателства и твърдения в тази насока. Правилно съдът е приел, че относно заемодателите, с изключение на Стойчо Стоев и Теодор Ленков не са оборени констатациите в РА, че лицата не са установили факта на придобиване на сумите които са предоставили в заем, т. е., че са разполагали с финансова възможност да предоставят процесните суми. За целите на данъчното законодателство е необходимо, както многократно е приел ВАС, за ревизираното лице да бъде установен не само факта на реално предаване на сумите, чрез разписки, но и лицата да са доказали доходи, т. е. наличие на финансова възможност да предоставят заемните суми на заемополучателя. В тази насока съдът е изложил подробни доводи досежно липсата на финансови възможности на лицата, чрез спестявания от трудово възнаграждение или пенсия, да предоставят на касатора процесните суми. В хода на ревизията също подробни са обсъдени получените приходи от заемодателите, годишните разходи според НСИ и когато е установена възможност, т. е. остатък на средства прихода за касатора е признат. С оглед на изложеното са неоснователни доводите в тази насока в касационната жалба. Неоснователен е доводът в жалбата досежно определения размер на инвестиционната стойност на обект "еднофамилна жилищна сграда и гараж" за 2003 г., в размер на 24946 лв., за 2004 г., в размер на 7744 лв., и за 2005 г. в размер на 25089 лв., тъй като експертната оценка, изготвена в хода на ревизионното производство е в съответствие със специалните знания на експерта. От касатора в тази насока не са ангажирани доказателства в хода на съдебното производство, за да бъде определена различна стойност на обекта. Относно лицето Теодор Ленков неправилно е прието от съда, че не са представени доказателства за начина на съхранение на сумата от 11 000 лева и предаването й на касатора. От събраните доказателства в хода на ревизията е установено, че през 1999 г. с платежни нареждания част от спечелената сума в размер на 165 543 лева е преведена в три банкови сметки на Ленков, а сумата от 50 015 278,00 (неденоминирани) лева е изплатена на 1.02.1999 г. От Ленков не е конкретизирано процесната сума от банкова сметка ли е изтеглена и предадена по договора за заем или е част от получената в брой сума през 1999 г., но само поради това обстоятелство и поради факта, че лицето - заемодател не е посочило доказателства за съхранение на изплатените парични средства и за наличие на парични средства, към датата на предоставяне на заема не налага на безспорния извод, че лицето не е разполагало с процесната сума. Факта на предоставяне на сумата се установява, както от писмените доказателства, така и от разпита на лицето в качеството на свидетел в хода на съдебното обжалване. При така установеното за процесната 2003 г., следва като начално салдо освен приетата от органа по приходите сума от 2900 лева, следва да се включи и сумата от 11 000 лева или общата стойност на приходите е в размер на 13 900 лева. Разходите са в размер на 29 124 лева, поради което средствата с неустановен произход са в размер на 15 224 лева. При условията на чл. 19 от СК, данъчната основа е в размер на 7 612 лева, а данъкът по чл. 35, ал. 1 от ЗОДФЛ (отм.), върху тази сума е в размер на 1 547,48 лева. С оглед на изложеното решението в тази си част, следва да бъде отменено и вместо него постановено ново, с което се отмени РА за процесната 2003 г., относно определения данък по чл. 35 от ЗОДФЛ за сумата над 1 547,48 лева, ведно с лихвите върху тази сума за периода от 16.05.2004 г. до 10.02.2010 г. За процесната 2005 г., неправилно съдът е приел, че заемодателя Стойчо Стоев не е разполагал с процесната сума в размер на 10 000 лева, поради липса на икономическа логика, едно лице да вземе заем от банка при определен лихвен процент и да го предостави на друго лице, без уговорен лихвен процент. Видно от събраните в хода на ревизионното производство доказателства лицето Стоев е сключило на 14.10.2005 г. договор с Банка "ДСК" АД за сумата от 18 600 лева. Процесната сума от 10 000 лева е предадена с разписка на касатора на 12.12.2005 г. В показанията си като свидетел лицето е заявило, че част от получената от банката сума, а именно 10 000 лева е именно за касатора, тъй като последният не е отговарял на условията на банката за предоставяне на потребителски кредити. При тези доказателства се налага извода, че заемодателят е имал финансова възможност да предостави процесната сума в заем на касатора, а довода за икономическа логика в уговорките между страните не може да бъде споделен. В показанията си свидетелят е заявил, че касаторът му е предоставял месечната вноска за банката, с изключение на последните 10 месеца. С оглед на изложеното за процесната 2005 г. следва като начално салдо освен приетата от органа по приходите сума от 21 580 лева, следва да се включи и сумата от 10 000 лева или общата стойност на приходите е в размер на 31 580 лева. Разходите са в размер на 37848,92 лева, поради което средствата с неустановен произход са в размер на 6268,92 лева. При условията на чл. 19 от СК, данъчната основа е в размер на 3134,46 лева, а данъкът по чл. 35, ал. 1 от ЗОДФЛ (отм.), върху тази сума е в размер на 293,58 лева. С оглед на изложеното решението в тази си част, следва да бъде отменено и вместо него постановено ново, с което се отмени РА за процесната 2005 г., за сумата на определения данък по чл. 35 от ЗОДФЛ над 293,58 лева, ведно с лихвите върху тази сума за периода от 16.05.2006 г. до 10.02.2010 г. По изложените съображения Върховният административен съд, първо отделение, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК