Определение № 94 от 17.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4856/2019 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Подадена е молба от адв. Л. К. в качеството му на пълномощник на Етажна собственост с адрес [населено място], ж.к. „ Н.”, [жилищен адрес] упълномощен от управителя на етажната собственост А. В., с искане за допълване на постановеното по делото определение № 16 от 31.01.2020 г. в частта за разноските. В срока по чл. 248, ал.2 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна Т. С. К., в който се изразява становище, че молбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Направено е и възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, и е заявено искане за присъждане на разноски на жалбоподателката за адвокатско възнаграждение за приподписване на подадената от нея частна касационна жалба. В. касационен със, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по молбата за допълване на постановения съдебен акт в частта за разноските, съобрази следното: С определение № 16 от 31.01.2010 г. по ч.гр.д. № 4856/2019 г. на ВКС, І г.о., не е допуснато касационно обжалване на въззивно определение № 23 937 от 15.10.2019 г. по в.ч.гр.д. № 12 522/2019 г. на Софийски градски съд по подадената против него частна касационна жалба от Т. К.. С това определение касационната инстанция не се е произнесла по искането на ответната страна за присъждане на разноски. Молбата за допълване на постановеното по ч.гр.д. № 4856/2019 г. на ВКС, І г.о. определение е постъпила в срока по чл. 248, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Видно от данните по делото, частната касационна жалба на Т. К. против въззивното определение е връчена на насрещната страна на 06.12.2019 г. В едноседмичният срок за отговор по чл. 276, ал.1 ГПК, който изтича на 13.12.2019 г., са постъпили отговор на частната касационна жалба вх. № 155074 от 13.12.2019 г., изпратен по пощата с пощенско клеймо на плика от 12.12.2019 г., и допълнение към отговор на частната касационна жалба вх. № 155758 от 16.12.2019 г., изпратен също по пощата с пощенско клеймо на плика от 13.12.2019 г., в които е изразено становище за неоснователност на частната касационна жалба и е направено искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за частното производство пред ВКС. Към допълнителния отговор е приложено Пълномощно от 07.12.2019 г., с което А. В. в качеството си на управител на Етажната собственост е упълномощил адв. Л. К. за осъществяване на процесуално представителство по частното дело, както и Договор за правна защита и съдействие, сключен от А. В. в качеството му на управител на Етажната собстгвеност, и адв. Л. К., видно от който за изготвяне на отговор на частната касационна жалба ответната страна е заплатила на упълномощения адвокат за изготвяне на отговор на частната касационна жалба възнаграждение в размер на 500 лв. При тези данни настоящият състав намира, че са налице предпоставките на чл. 78, ал.3 ГПК за присъждане на разноски в полза на ответната страна. Искането за присъждането им е направено своевременно с отговора на частната касационна жалба, към който са представени и доказателства, че адвокатското възнаграждение е заплатено в уговорения размер. Като съобрази характера на образуваното по ч.гр.д. № 4856/2019 г. производство пред ВКС, фактическата и правна сложност на делото, извършените от пълномощника процесуални действия, изразяващи се в изготвяне и подаване на отговор на частната касационна жалба, настоящият състав намира, че заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. се явява прекомерно по смисъла на чл. 78, ал.5 ГПК, поради което следва да бъде намалено до размера на сумата от 100 лв., при отчитане на минималните размери на адвокатските възнаграждения в производства по частни жалби, определени в чл. 7, ал.1, т.7 във вр. чл. 11 от Наредба № № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Затова съдът