Определение № 3804 от 13.07.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1798/2025 г.

Производството е с правно основание чл.290 ГПК и е приключило с постановено решение № 131 от 26.02.2026г. Постъпили са две молби: Първата молба е с вх.№ 6869/2.04.2026г., подадена от Б. Д. Б. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Ц., с искане за изменение на определение № 1394 от 19.03.2026г., с което допълнено постановеното решение № 131 от 26.02.2026г. в частта за разноските, като вместо присъдените по 310евро за двете касационни инстанции, бъдат присъдени реално направените от 4 857.27евро и 6 902.44евро или бъдат редуцирани минимално. По тази молба е постъпило становище единствено от Община Хасково, чрез кмета Д., с който се оспорва допустимостта на искането с довод за изчерпана процедура по чл.248 ГПК. Втората молба е с вх.№ 12702 от 16.06.2026г. и е подадена от Д. В. Б. от [населено място], с искане да бъде допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на постановеното решение като навсякъде вместо „Парсенк Груп“ЕООД, представлявано от управителя Б. Д. Б. се посочи Б. Д. Б.,в качеството му на управител на „Парсенк Груп“ЕООД. За направеното искане са уведомени другите страни, като е постъпило становище само от Б. Д. Б., което е за неоснователност на искането, с оглед постановените от съда мотиви, от които е видно, че изразената воля е за осъждане на ЮЛ, като член на неперсонифицираното дружество. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след преценка на постъпилите молби съобразно материалите по делото, преценявайки, че не е необходимо разглеждането им в открито съдебно заседание, намира следното: Молба с вх.№ 12702 от 16.06.2026г. е недопустима. Това е така, защото след постановяване на решение № 131 от 26.02.2026г., вече постъпи молба от същия молител Б. Д. Б., с правно основание чл.248 ГПК, по която съдът се произнесе с окончателен акт – определение № 1394 от 19.03.2026г. Със същото беше допълнено постановеното решение с присъждане на разноски, при съобразяване на направеното пред касационната инстанция възражение за прекомерност. Съгласно чл.248, ал.1 ГПК – в едномесечен срок от постановяването на необжалваемо решение / каквото е решението по делото/, съдът по искане на страна може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. Този акт, съгласно чл.248, ал.4 ГПК е необжалваем. С постановяването му процедурата по чл.248 ГПК е приключила и направеното искане за изменение на акта, с който е допълнено решение в частта за разноските е недопустимо и следва да се остави без разглеждане. Молба с вх.№ 12702 от 16.06.2026г. е неоснователна. Очевидна фактическа грешка е налице, когато е допуснато несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст. В случая – видно от мотивите и диспозитива на постановения акт, изразената от съда воля е да бъде ангажирана отговорността на „Парсек Груп“ЕООД. Изрично е посочено, че ДЗЗД „Аква инженеринг“ е неперсонифицирано дружество. То не е юридическо лице и е лишено от правосубектност. Ищецът е избрал да насочи иска си срещу дружеството, което е с най-голям процент участие в обединението и отговорността следва да се поеме от него, като взаимоотношенията между членовете на обединението следва да се решават помежду им, на базата на вътрешните им отношения. По реда на чл.247 ГПК не може да се променя вече формираната воля на съда. Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Върховен касационен съд