Определение № 635 от 29.09.2011 г. на ВКС по т. д. № 537/2011 г.

Производството по ч.т.д.№ 537/11г. по описа на ВКС, ТК, I отд. е образувано по частна жалба вх.№ 3526/03.05.2011г. и съгласно определение № 190/08.07.2011г. по в.ч.гр.д.№ 507/11г., с което Хасковският окръжен съд е изпратил частната жалба за разглеждане на ВКС. Частната жалба е подадена срещу разпореждане за незабавно изпълнение от 24.03.2011г. по ч.гр.д.№ 1667/2010г. на Димитровградския районен съд. Посоченото дело е образувано по искане за издаване на заповед за незабавно изпълнение, като с определение № 40/15.03.2011г. по ч.гр.д.№104/11г. Хасковският окръжен съд е постановил издаването на заповед за изпълнение и изпълнителен лист. С частна жалба вх.№ 3526/03.05.2011г. се атакува разпореждането за незабавно изпълнение, постановено от окръжния съд, поради което правилно делото е изпратено по компетентност на ВКС. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отд. намира, че подадената частна касационна жалба е недопустима. Обжалваното въззивно определение, с което е постановено разпореждане за незабавно изпълнение по обжалване на отказ на първоинстанционния съд за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, не е категорията на съдебните актове, подлежащи на касационен контрол. Определенията, с които въззивният съд се произнася по частни жалба срещу разпореждания за допускане на незабавно изпълнение на заповед, издадена, въз основа на документ по чл.417 ГПК, не попадат в хипотезите на чл.274, ал.З ГПК. Същите не са преграждащи развитието на заповедното производство и с тях не се разрешава по същество заповедното или друго отделно производство. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд