Определение № 2725 от 28.09.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3178/2023 г.
ВКС28.09.2023 г.докладчик Яна Вълдобрева
Диспозитив
ДОПУСКА до разглеждане по същество молбата на М. К. Т. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на влязлото в сила решение № 662/21.05.2022г., постановено по въззивно гр.д. № 1508/2021г. на Варненския окръжен съд. ДЕЛОТО ДА СЕ ДОКЛАДВА на Председателя на Четвърто ГО за насрочването му в открито съдебно заседание. Определението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: 1.
Мотиви
Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба с вх. № 262708 от 01.06.2023г. на М. К. Д. за отмяна на влязлото в сила решение № 662/21.05.2022г. постановено по въззивно гр.дело № 1508/2021г. на Варненския окръжен съд(недопуснато до касационно обжалване с определение № 242/17.02.2022г. по гр.дело №3542/2022г. на IV ГО на ВКС). С решението, чиято отмяна се иска е потвърдено решение № 260440/12.02.2021г. по гр.д. № 13297/2020г. на Варненския районен съд, 25 състав, с което са отхвърлени исковете с правно основание чл. 2в ЗОДОВ на М. Д. предявени против Народното събрание на РБ за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер 790 лева-сума представляваща разликата над дължимата държавна такса 10 лева по чл.9а ЗОДОВ, платена в производството по гр.д. № 1266/2015г. по описа на РС- Варна и за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер 20 000 лева, които са причинени от нарушаване на принципите на обективност и справедливост и нарушаване на правото на молителя на достъп до разглеждане на гр.д. № 1266/2015г. на РС-Варна, ведно със законната лихва върху претендираните суми. Изложените в молбата твърдения са за наличие на нововъзникнали обстоятелства от съществено значение за делото-основания за отмяна по чл. 303, ал.1, т.1 ГПК. Според молителя новооткритите обстоятелства, на които той не е могъл да се позове и които са относими към правния спор и са от значение за правилното му решаване са следните: решение №1/24.01.2023г. по к. дело № 17/2022г. на Конституционния съд на РБ; решение №2/14.02.2023г. по к.д. № 1/2022г. на КС на РБ; решение №15/28.11.2022г. по к.д. №10/ 2022г. на КС; решение 14/25.11.2022г. по к.д. № 17/2022г. на КС; решение № 12/30.09.2022г. по к.д. №10/2021г. на КС; решение №10/26.07.2022г. по к.д.№21/2021г. на КС; решение на 5/14.06.2022г. по к.д. №13/2021г. на КС, както и Тълкувателно решение №1 от 20.04.2023г. на ОСГТК на ВКС по тълк.дело № 1/2022г. и ТР №3/2021г. на ОСГТК на ВКС по тълк.дело №3/2021г. Искането е да се отмени решението на ОС-Варна и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на съда. Ответната страна-Народното събрание на Република България, чрез процесуален представител оспорва молбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, при проверка допустимостта на молбата за отмяна с оглед изложените в нея доводи и съображения, намира следното: Молбата е подадена от надлежна страна - имаща право и интерес от отмяна на постановеното решение, срещу подлежащ на отмяна окончателен съдебен акт. Молбата е подадена в законоустановен срок по чл. 305, ал.1, т.1 ГПК, съдържа изложение на обстоятелства във връзка с твърдяното основание за отмяна. Предвид изложеното тя е допустима и следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,