Решение № 5422 от 19.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9794/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на „Био Енигма“ ЕООД, гр. Шумен чрез адв. Ц. Н. Дончева, против Решение № 1100 от 11.07.2025 г., постановено по адм. дело № 197/2025 г. по описа на Административен съд - Шумен. В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът – Регионална инспекция по околна среда и води – Шумен /РИОСВ/, не представя отговор на касационната жалба и не се представлява в открито съдебно заседание. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, при липсата на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки за възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд – Шумен е предписание, обективирано в т.2 от Констативен протокол № ПП-01/21.02.2025 г. От фактическа страна по делото е установено следното: На 21.02.2025 г. експерти от РИОСВ – Шумен, оправомощени от директора на РИОСВ – Шумен, извършили извънредна проверка на площадка за дейности с отпадъци, стопанисвана от „Био Енигма“ ЕООД, находяща се в [населено място], област Шумен. Проверката била осъществена във връзка с постъпили уведомления за трансграничен превоз на отпадъци от Италия с код 16 02 16 – „компоненти, отстранени от излязло от употреба оборудване, различни от посочените в код 16 02 15“, за което бил съставен Констативен протокол № ПП-01/21.02.2025 г. В хода на проверката било установено, че дружеството притежава издадено от директора на РИОСВ – Шумен Решение №15-ДО-324-03/01.04.2022 г. за извършването на дейности по третиране на отпадъци с кодове R12 и R13, включително по отношение на отпадъци с код 16 02 16, в максимално количество до 10 000 тона. При извършената проверка контролните органи констатирали, че на площадката се съхраняват отпадъци, представляващи негодни за употреба тонер касети, опаковани в биг-бегове и разположени върху непропусклива повърхност. От представените отчетни книги и извършената справка в Националната информационна система „Отпадъци“ било установено наличието на 11,72 тона новоприет отпадък от Италия, както и 173,393 тона отпадък с код 16 02 16, приет на 24.01.2022 г. Контролните органи приели, че по отношение на последното количество са надвишени сроковете за предварително съхраняване по смисъла на §1, т.42 от ДР на ЗУО, а именно тригодишният срок за последващо предаване за оползотворяване и едногодишният срок за последващо предаване за обезвреждане. С оглед на така установените обстоятелства и на основание чл.119 и чл.120 ЗУО, с т.2 от Констативен протокол № ПП-01/21.02.2025 г. на дружеството било дадено предписание, обективирано в констативния протокол, отпадъкът с код 16 02 16, наличен на площадката в количество 173,393 тона, да бъде предаден на лице, притежаващо документ по чл.35 ЗУО, със срок за изпълнение до 21.03.2025 г. Констативният протокол бил връчен на упълномощен представител на дружеството на 21.02.2025 г. Същият бил оспорен пред министъра на околната среда и водите, който с Решение № 72/10.04.2025 г. отхвърлил жалбата като неоснователна и потвърдил констативния протокол, включително и процесната т. 2 от същия. Потвърденото предписание е било оспорено по съдебен ред пред Административен съд – Шумен, който е приел, че жалбата срещу предписанието е процесуално допустима, като е изложил съображения, че в констативния протокол липсват указания относно срока и реда за неговото обжалване, поради което е приложима разпоредбата на чл.149, ал.3 АПК. Прието е било още, че даденото предписание има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 АПК, доколкото въвежда конкретно задължение за адресата и засяга негови права и законни интереси. По същество съдът е приел за установено, че процесното количество отпадък е част от общо 261,525 тона отпадък с код 16 02 16, приет от „Био Енигма“ ЕООД през 2022 г. Свидетелските показания на служителите на РИОСВ – Шумен, участвали в проверката, както и данните от отчетността на дружеството и Националната информационна система „Отпадъци“ потвърждавали, че към датата на проверката над 170 тона отпадък продължавали да се съхраняват на площадката извън нормативно установените срокове. Прието е било също, че от допуснатата и изготвена съдебно-екологична експертиза се установява, че дружеството е извършвало частично третиране на отпадъците чрез дейност R12, като за периода 24.01.2022 г. – 21.02.2025 г. от общо приети 273,245 тона са били третирани 88,13 тона, а остатъчно количество над 170 тона е останало налично на площадката към момента на проверката. При тези данни жалбата на дружеството е преценена като неоснователна. Касационната инстанция, след като обсъди наведените в жалбата доводи, събраните по делото доказателства и извърши служебна проверка на основание чл.218, ал.2 АПК, приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Оспореното предписание, обективирано в т.2 от Констативен протокол № ПП-01/21.02.2025 г., е материализирано в индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 АПК, тъй като с него се въвежда конкретно задължение за адресата – в определен срок да предаде конкретно индивидуализирано количество отпадък на лице, притежаващо документ по чл.35 от ЗУО. Актът поражда непосредствени правни последици за дружеството и неизпълнението му би могло да ангажира административнонаказателна отговорност, поради което същият подлежи на самостоятелен съдебен контрол. Правилно първоинстанционният съд е приел, че не е налице хипотезата на чл.21, ал.5 АПК, тъй като предписанието не представлява вътрешнослужебен акт, действие или част от подготвително производство без самостоятелно правно значение. Настоящият съдебен състав споделя изцяло извода на административния съд, че процесното предписание е издадено от компетентен орган. От приложената по делото Заповед №94/11.04.2022 г. на директора на РИОСВ – Шумен се установява, че длъжностните лица, извършили проверката и подписали констативния протокол, са били надлежно оправомощени да осъществяват контрол по ЗУО, включително да дават задължителни предписания и да определят срокове за тяхното изпълнение. Компетентността на органите произтича пряко от разпоредбите на чл.119 и чл.120 ЗУО. Процесният акт е постановен в предвидената от закона форма и съдържа необходимите фактически и правни основания. В констативния протокол изрично са посочени относимите правни норми – чл.119 и чл.120 ЗУО, както и конкретните фактически констатации, обусловили издаването на предписанието. Волеизявлението на административния орган е ясно, точно и разбираемо, като са индивидуализирани както дължимото поведение, така и срокът за изпълнение. Липсата на указания относно реда и срока за обжалване не съставлява съществено процесуално нарушение, водещо до незаконосъобразност на акта, а има значение единствено относно приложимия срок за неговото оспорване, както правилно е констатирал първоинстанционният съд. Правилен е и изводът на Административен съд - Шумен, че в хода на административното производство са установени всички относими факти и обстоятелства. От събраните писмени доказателства, свидетелските показания и заключението на съдебно-екологичната експертиза безспорно се установява, че към датата на проверката на площадката на дружеството са били налични 173,393 тона отпадък с код 16 02 16, приет още на 24.01.2022 г., за който са били превишени сроковете за предварително съхраняване по §1, т.42 от ДР на ЗУО. Установено е също така, че макар дружеството частично да е извършвало дейности по третиране на отпадъците чрез дейност R12, значително количество отпадък е останало съхранявано на площадката повече от три години. Неоснователни са доводите на касатора относно неправилно приложение на материалния закон. Съгласно §1, т.42 от ДР на ЗУО „съхраняване“ е дейност, свързана със складиране на отпадъците до тяхното третиране, за срок не по-дълъг от три години при последващо оползотворяване. В случая процесният отпадък е бил приет именно с цел последващо третиране, поради което правилно първоинстанционният съд е приел, че за него са приложими сроковете по цитираната разпоредба. Обстоятелството, че дружеството притежава разрешение за дейност с код R13, не дерогира приложението на нормативно установените срокове за съхраняване на отпадъците. Законодателят не е предвидил изключение за дейностите по R13 от действието на §1, т.42 ДР на ЗУО, поради което правилно е прието, че продължителното съхраняване на отпадъците след изтичане на допустимите срокове представлява нарушение на закона. Настоящият състав споделя и извода, че издаденото предписание съответства на целта на закона, формулирана в чл.1 ЗУО – предотвратяване и ограничаване на вредното въздействие на отпадъците върху околната среда и човешкото здраве. Недопустимо е отпадъци да бъдат съхранявани неограничено във времето, без да бъдат предадени за последващо третиране или оползотворяване, поради което административният орган законосъобразно е упражнил предоставените му контролни правомощия. На следващо място и във връзка със задължението на касационната инстанция по чл. 218, ал. 1 АПК да провери дали е налице твърдяната в касационната жалба необоснованост, следва да се посочи, че необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са допуснати от решаващия съд. Фактическата обстановка е точно установена и подведена под вярната правна квалификация, като формираните изводи се основават на събраните доказателства. С оглед изложеното касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение