Определение № 642 от 11.02.2025 г. на ВКС по гр. д. № 349/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 вр. ал. 1, т. 1 от ГПК. Образувано е по частна жалба на С. К. А. против определение № 5315 от 20.11.2024г. постановено по гр.д. № 4349/2024г. по описа на Върховен касационен съд, IV ГО, с което е оставена без разглеждане молба от 03.09.2024г., подадена от частния жалбоподател за отмяна на влязло в сила решение № 480/21.12.2023г., постановено по гр.д. № 686/2023г. на Окръжен съд – Перник, с което е потвърдено първоинстанционно решение № 751/09.07.2023г. по гр.д. № 2782/2022г. на Районен съд – Перник. Частната жалба е основана на оплаквания за неправилност на обжалваното определение. Отправено е искане за отмяна на обжалвания акт и за разглеждане на депозирана молба по същество. Отговор на частната жалба не е постъпил от ответника „Топлофикация – Перник“ АД в срока и по реда на чл. 276, ал. 1 от ГПК. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Трето отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл. 274, ал. 2 от ГПК, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, срещу обжалваем акт – определение, което попада в хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна – молител по делото, с правен интерес от обжалване и отговаря на съдържателните изисквания на чл. 275, ал. 2 от ГПК. С обжалваното определение състав на Четвърто отделение на ВКС е оставил без разглеждане молба на С. К. А. с правно основание чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК за отмяна на влязло в сила решение по в.гр.д. № 686/2023г. по описа на ОС – Перник, постановено по иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК. За да остави без разглеждане подадената молба с правно основание чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК, сезираният състав на Върховния касационен съд приел, че молбата за отмяна е основана на съображения за неправилност на съдебното решение и необсъждане на представени от страната доказателства. Посочил, че тези доводи са по съществото на спора и с тях се цели преразглеждането на спора по същество, което е недопустимо в отменителното производство по чл. 303 и сл. от ГПК. Твърдението за наличие на решение № 50220/30.11.2022г. по гр.д. № 493/2022г. на ВКС, III ГО, което противоречи на влязлото в сила въззивно решение квалифицирал като основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК. Съобразил, че решението на ВКС, на което молителят се позовава е постановено в производство по чл. 303 от ГПК и с него е отменено друго влязло в сила решение на Окръжен съд – Перник, за друг период, като делото е било върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. С това решение посочил, че не е разрешен материалноправен спор и същото не може да обоснове основание по чл. 303, т. 4 от ГПК. Наред с това, приел, че молбата е подадена след изтичането на преклузивния срок по чл. 305, ал. 1, т. 4 от ГПК – тримесечен от влизане в сила на последното решение. Последно, по смисъла на тази разпоредба приел решението, чиято отмяна се иска – решението на Окръжен съд – Перник, което е влязло в сила на 21.12.2023г., като необжалваемо, а молбата за отмяна е подадена на 03.09.2024г., т.е. след изтичането на преклузивния срок по чл. 305, ал. 1 т. 4 от ГПК. Определението е законосъобразно. Допустимостта на извънинстанционното производство за отмяна на влязъл в сила съдебен акт е предпоставено от релевиране от страна на молителя на надлежни фактически твърдения за наличие на предвидените в чл. 303, ал. 1 от ГПК основания, с които процесуалният закон свързва този правен резултат. Тези твърдения очертават предмета на производството и определят обсега на правораздавателната дейност, осъществявана от ВКС в това производство. В конкретния случай такива твърдения липсват. Отмяната на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК е допустима само при наличието на две или повече влезли в сила противоречиви решения, постановени при наличие на тъждество на страни, искания и основания по споровете. Това означава между същите страни, за същото искане и на същото основание, включително и по преюдициалните въпроси, включени в силата на пресъдено нещо, да са постановени две влезли в сила решения, които със силата на пресъдено нещо разрешават по противоречив начин един и същи правен спор. Съдебното решение в производство по чл. 303 от ГПК не разрешава спор със сила на пресъдено нещо, поради което с позоваването на това решение не е обосновано по надлежен начин основанието по чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК. Молбата е и просрочена, като е без значение кога молителят е уведомен за необжалваемото въззивно решение, по което е страна от ЧСИ. Като страна по делото, жалбоподателят се е явил лично в съдебното заседание на 21.11.2023г. в което е даден ход на устните състезания по делото пред ОС – Перник и е бил длъжен да се уведоми за постановеното по това дело на 21.12.2023г. решение. Съгласно даденото задължително разрешение в т. 9 от ТР № 7 от 31.07.2017г. по т.д. № 7/2014г. на ОСГТК на ВКС, депозирането на молбата в срока по чл. 305 от ГПК е абсолютна процесуална предпоставка за нейната допустимост. Ето защо като е оставил без разглеждане молбата на С. К. А. като процесуално недопустима, Върховният касационен съд е постановил законосъобразно определение, което следва да бъде потвърдено. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение