Решение № 1390 от 09.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10907/2025 г.

Производството е по реда на чл. 237 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по искане на Сдружение „Футболен клуб Левски - Раковски“, ЕИК175409617, със седалище и адрес на управление: гр. София, [улица], представлявано от председателя на Управителния съвет Н. И. А., с която се иска отмяна на влязлото в законна сила решение № 5674 от 30.05.2025 г. на Върховния административен съд, тричленен състав на четвърто отделение, постановено по адм. д. № 1961/2025 г., с което е оставено в сила решение № 1117/10.01.2025 г., постановено по адм. д. № 9574/2024 г. по описа на Административен съд – София град, второ отделение, 52-ри състав. В искането се твърди, че е налице хипотеза по чл.239, т.5 АПК, като Сдружение „Футболен клуб Левски - Раковски“ не е надлежно представлявано в производството по адм.д. № 1961/2025г. по описа на ВАС. Твърди се, че за представителството по делото във връзка с обжалване на заповед № 8121з-1172/26.08.2024г. на министъра на вътрешните работи, сдружението е ангажирало като процесуален представител адв.В. Дудоленски от САК, като първоначално волята на сдружението е била този пълномощник да го представлява до приключване на делото с влязъл в сила съдебен акт. Твърди се още, че след постановяване на решение № 1117 от 10.01.2025г. на Административен съд – София град, с което жалбата на сдружението е била отхвърлена, последното е поискало други адвокати да продължат защитата му пред касационната инстанция, поради което законният представител на сдружението е взел решение за оттегляне на пълномощията за процесуално представителство в производството. В искането се твърди, че за оттегляне на пълномощията законния представител на сдружението първоначално е уведомил упълномощения адвокат по телефона, като на 24.03.2025г. след многократни опити за контакт, адвокат Дудоленски е уведомен за оттегляне на пълномощията му чрез нарочна писмена молба, пусната в пощенската кутия на адреса на адвокатската му кантора в гр.София. Навеждат се и доводи, че в края на м.юни 2025г. сдружението е ангажирало друг адвокат, който да осъществи представителството пред касационната инстанция, като впоследствие новият адвокат е установил образуването на административно дело по подадената касационна жалба от сдружението, както и че по същото е постановеното решение от ВАС. Предвид обстоятелството, че сдружението е узнало за насрочване на делото в открито съдебно заседание едва след като то е приключило, същото смята, че не е имало възможността да участва активно в производството и да защити адекватно своите права. По изложеното искателят намира, че е налице хипотеза по чл.239,т.5 АПК. На отделен ред в искането като друго основание по чл.239,т.5 АПК се твърд нарушение н на чл.132,ал.2, т.2 АПК, като делото е разгледано като първа инстанция от Административен съд – София град, а не Върховния административен съд. Предвид изложеното моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени посоченото решение на Върховния административен съд № 5674 от 30.05.2025 г. по адм. д. № 1961/2025 г. и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Ответният по молбата министър на вътрешните работи чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт П. Стаменова взема становище за неоснователност на искането. Претендира юрисконсулско възнаграждение. Ответното по молбата сдружение „Футболен клуб Раковски- София“ не взема становище по искането. Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия, като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното: Искането е подадено в срока по чл. 240, ал. 3 АПК, от надлежна страна, поради което е допустимо и следва да бъде разгледано. Същото е неоснователно. От данните по делото е видно, че с решение № 5674 от 30.05.2025 г. Върховния административен съд, тричленен състав на четвърто отделение, постановено по адм. д. № 1961/2025 г., е оставил в сила решение № 1117/10.01.2025 г. по адм. д. № 9574/2024 г. по описа на Административен съд – София град, второ отделение, 52-ри състав. Съгласно чл. 240, ал. 1 от АПК отмяна може да се иска в едногодишен срок от възникването на основанието за отмяна, а когато то предхожда решението, чиято отмяна се иска – от влизането в сила на решението. Според алинея втора на същия текст искането не може да бъде подадено по-късно от три месеца от узнаване на основанието за отмяна, а в случаите по чл. 239, т. 5 от узнаване на решението. Предвид на данните по делото, настоящият състав приема, че искането за отмяна е подадено в срок, от надлежна страна, поради което е допустимо и следва да бъде разгледано. По същество е неоснователно. В искането за отмяна се сочи наличие на основание за отмяна на влязлото в сила решение на Върховния административен съд по чл. 239, т. 5 АПК. Съгласно чл. 239, т. 5 АПК актът подлежи на отмяна, когато: 5. страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. В конкретния случая като нарушаване на съответните правила, вследствие на което страната не е била надлежно представлявана, се сочи обстоятелството, че дружеството не е надлежно представлявано в съдебното заседание на 25.03.2025г., тъй като към този момент е било оттеглено пълномощното на адвокат В. Дудоленски и същият е действал без представителна власт. В тази насока настоящата съдебна инстанция съобрази следното: Нормата на на чл. 25, ал. 1 от Закона за адвокатурата (ЗА), определя, че адвокатът представлява своя клиент въз основа на писмено пълномощно, а съобразно чл. 26, ал. 1 от същия закон клиентът може по всяко време да оттегли пълномощията си от адвоката. Съгласно чл. 41 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), пълномощието се прекратява с оттеглянето му, а според чл. 35, изр. първо от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), приложим и в производството по административни дела по силата на чл. 144 АПК, доверителят има право да оттегли във всяко време пълномощието си, като уведоми съда. Съгласно установената съдебна практика, разпоредбата на чл. 35 от ГПК е императивна процесуална норма, която не подлежи на тълкуване. От нея се следва извод, че оттеглянето на пълномощното е едностранен акт, изхождащ от упълномощителя, който следва да бъде доведен до знанието на съда. Последиците от оттеглянето настъпват след уведомяването на съда, а не на процесуалния представител. Поради това, за да е валидно оттеглянето на пълномощното, същото следва да е изрично съобщено на съда, както е съобщено и самото пълномощно. При липса на уведомяване, не би могло да се приеме наличието на валидно оттеглени пълномощия, а от там и да се правят изводи за нарушение процесуални права. В горния смисъл от актуалната практика на ВАС е решение № 4940 от 13.05.2025г., тричленен състав на четвърто отделение, постановено по адм.д. № 1174/2025г. От данните по делото е видно, че Сдружение „Футболен клуб Левски - Раковски“, ЕИК175409617, в лицето на представляващия го председател на Управителния съвет Н. А., е упълномощило адвокат В. Ц. Дудоленски да представлява сдружението по оспорването по съдебен ред на заповед № 8121з-1172 от 26.08.2024г. на министъра на вътрешните работи пред всички съдебни инстанции, с всички процесуални права по ГПК и АПК, до окончателното приключване на съдебното производство с влязъл в законна сила съдебен акт. Въпросното пълномощно е приложено на л.20 от първоинстанционното дело № 9574/24г. по описа на Административен съд – София град. По силата на това пълномощно адв.Дудоленски е представлявал сдружението пред първоинстанционня административен съд, на него е било връчено съобщението за постановеното първоинстанционно решение /л. 466 от адм.д. № 9574/24г./. Касационната жалба на Сдружение „Футболен клуб Левски - Раковски“, ЕИК175409617, срещу решението на Административен съд – София град също е подадена от адвокат Дудоленски /л. 3 от адм.д. №1961/25г. по описа на ВАС, четвърто отделение/. Призовката на сдружението за съдебното заседание на 25.03.2025г. също е връчена на адв.Дудоленски /л. 16 от касационното дело/, същият се е явил и е представлявал сдружението в съдебното заседание, видно от протокола от 25.03.2025г. /л.28 от делото/. По делото липсват представени надлежни доказателства, че пълномощното на адв.Дудоленски е било оттеглено от Сдружение „Футболен клуб Левски - Раковски“ след приключване на първоинстанционното производство пред Административен съд – София град. В искането за отмяна се твърди, че адвокат Дудоленски е бил уведомен устно по телефона за оттегляне на пълномощията, а след това чрез поставяне на писмено уведомление в пощенската кутия на адреса на адвокатската му кантора, но доказателства в тази насока не са представени. Представеното с искането писмено доказателство /л.10 от настоящето дело/, без означение, имащо характер на уведомление по чл. 41 ЗЗД, е без дата на съставяне, липсват и доказателства, то да е сведено до знанието на адвоката. Най-важното и същественото е обстоятелството, че по адм.д. № 1961/2025г. липсват доказателства, Сдружение „Футболен клуб Левски - Раковски“ да е уведомило състава на Върховния административен съд при условията на чл.35 ГПК във вр. с чл.144 АПК, че е оттеглило пълномощията си от адвокат В. Дудоленски. Предвид значението на уведомяването по чл.35 ГПК, за което са изложени мотиви по-горе, е без значение изложеното в депозираната по настоящето дело молба от адв.Дудоленски, в която заявява, че е знаел за оттегляне на пълномощията му и въпреки това се е явил и представлявал сдружението пред съда. При липса на надлежно уведомяване на съда при условията на чл.35 ГПК е приложима същата разпоредба, изречение, второ, според което всички действия, извършени законно от пълномощника до оттегляне на пълномощното, остават в сила. Предвид изложеното следва да бъде прието, че не е налице хипотеза по чл. 239, т. 5 АПК за нарушено право на защита на молителя при разглеждането на адм.д. № 1961/2025г. по описа на Върховния административен съд. По отношение на наведените с искането за отмяна доводи за хипотеза на чл.239,т.5 АПК с оглед нарушена подсъдност на спора /чл.132,ал.2, т.2 АПК/, следва да бъде посочено следното: Въпросът за допустимостта на съдебното решение, т.е. за правомощията на съда да разгледа и разреши спора, се разглежда в касационното производство по оспорване на първоинстанционното решение / по аргумент от чл.209,т.2 във вр.с чл.218,ал.2 и чл.221,ал.3 АПК/, а настоящето е по искане по отмяна по чл.237 и сл. АПК. Този въпрос вече е разрешен с влязлото в сила решение на ВАС № 5674 от 30.05.2025г. по адм.д. № 1961/2025г. и не може да бъде преразглеждан в настоящето производство. На основание гореизложеното следва да бъде прието, че искането на Сдружение „Футболен клуб Левски - Раковски“, ЕИК175409617, със седалище и адрес на управление: гр. София, [улица], представлявано от председателя на Управителния съвет Н. И. А., за отмяна на осн.чл.239,т.5 АПК на влязлото в законна сила решение № 5674 от 30.05.2025 г. на Върховния административен съд, тричленен състав на четвърто отделение, постановено по адм. д. № 1961/2025 г., се явява неоснователно и като такова следва да бъде отхвърлено. При този изход на процеса искателя Сдружение „Футболен клуб Левски - Раковски“, ЕИК175409617, следва да бъде осъдено да заплати на Министерство на вътрешните работи – София разноски по делото в размер на 100 евро, съставляващи юрисконсулско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия,