Решение № 2211 от 25.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7100/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на И. Г. П., чрез адв. Д. Марковски против Решение № 1843 от 28.04.2025 г., постановено по адм. дело № 231/2024 г. по описа на Административен съд - Пазарджик. В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - директор на ТП на НОИ – Пазарджик с писмен отговор оспорва касационната жалба като счита същата за неоснователна. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд – Пазарджик е Решение №1012-12-237#1/07.11.2023г. на директора на ТП на НОИ – Пазарджик, с което на основание чл. 117 ал. 3 от КСО е отхвърлена жалбата на И. Г. П. срещу Разпореждане №122-00-1268-5 от 14.09.2023г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което на основание чл.54ж ал.2, т.1 от КСО е отменено разпореждане №122-00-1268-3 от 01.09.2020г. за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл.54а ал.1 от КСО; Разпореждане №122-00-1268-6 от 15.09.2023г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което жалбоподателката е задължена да възстанови недобросъвестно полученото парично обезщетение за безработица за периода от 07.05.2020г. до 06.05.2021г. в размер на 17733.21 лв. – главница и 5168.38 лв. – дължима лихва от датата на неоснователно полученото парично обезщетение до датата на разпореждането и Разпореждане №122-00-1268-7 от 19.09.2023г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което на П. е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 08.05.2020г. до 07.09.2020г. в размер на 9.00 лв. дневно. От фактическа страна по делото е установено следното: Административното производство е започнало по заявление на П., подадено на 21.05.2020 г. в Дирекция „Бюро по труда“ – Велинград, с искане за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а КСО. В заявлението е декларирано, че последното ѝ трудово правоотношение с работодател в Ирландия е прекратено, считано от 5.05.2020 г., поради изтичане срока на договора. В хода на административното производство НОИ е изискал удостоверяване на осигурителните периоди от компетентната институция на Ирландия. Производството е било спряно до получаване на структурирани електронни документи (СЕД). През август 2020 г. са получени СЕД U002 и U004, с които е потвърден период на осигурена заетост от 24.01.2020 г. до 06.05.2020 г., както и причина за прекратяване – „изтичане срока на договора“. Въз основа на тези данни, с разпореждане от 01.09.2020 г. на жалбоподателката е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода 07.05.2020 г. – 06.05.2021 г. в размер на 74,29 лв. дневно. Във връзка с последващ контрол, през 2023 г. НОИ е изискал допълнителни данни относно причината за прекратяване на трудовото правоотношение, като с писмо от 1.08.2023 г. работодателят „Keelings Retail UC“ е уведомил, че П. е подала оставка и е напуснала преди края на договора. След отправено ново запитване чрез системата за електронен обмен, компетентната институция на Ирландия е потвърдила като причина за прекратяване „напускане на служителя“. Въз основа на новоустановените обстоятелства, с Разпореждане №122-00-1268-5 от 14.09.2023 г. е отменено първоначалното Разпореждане №122-00-1268-3/1.09.2020 г. за отпускане на обезщетение. С последващо Разпореждане №122-00-1268-6 от 15.09.2023 г. жалбоподателката е задължена да възстанови изплатеното обезщетение за периода 7.05.2020 г. – 6.05.2021 г. в размер на 17 733,21 лв. главница и 5 168,38 лв. лихва. С отделно Разпореждане №122-00-1268-7 от 19.09.2023 г. ѝ е отпуснато обезщетение в минимален размер за период от четири месеца. Подадената от П. жалба е оставена без уважение с Решение №1012-12-237#1/7.11.2023 г. на директора на ТП на НОИ – Пазарджик, с което са потвърдени издадените разпореждания. Образувано е адм. дело №1164/2023 г. по описа на Административен съд – Пазарджик срещу Решение №1012-12-237#1/07.11.2023 г. на директора на ТП на НОИ – Пазарджик по повод подадена жалба от П.. С определение от 12.02.2024 г. производството по делото е разделено. След разделянето по адм. дело №1164/2023 г. е продължило разглеждането на жалбата в частта ѝ срещу Разпореждане №122-00-1268-5/14.09.2023 г., с което е отменено първоначалното разпореждане за отпускане на обезщетение, както и срещу Разпореждане №122-00-1268-7/19.09.2023 г., с което е определено ново обезщетение в минимален размер. С Решение № 2402/18.06.2024 г., постановено по адм. дело №1164/2023 г., съдът е отхвърлил жалбата в тази ѝ част. Решението е окончателно и е влязло в законна сила на 18.06.2024 г. По жалбата в частта ѝ срещу Разпореждане №122-00-1268-6/15.09.2023 г., с което П. е задължена да възстанови полученото парично обезщетение за безработица в размер на 17 733,21 лв. главница и 5 168,38 лв. лихва, е образувано отделно адм. дело № 231/2024 г. по описа на Административен съд – Пазарджик. С процесното Решение № 1843 от 28.04.2025 г. по адм. дело № 231/2024 г. Административен съд – Пазарджик е отхвърлил жалбата на П. като преценил оспорения с нея административен акт като правилен и законосъобразен. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел от правна страна, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, с изискуемата от закона форма и съдържание, при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно прилагане на материалния закон. В мотивите си съдът е визирал като относима нормата на чл.54б ал.3 КСО, съгласно която безработните, прекратили трудовото си правоотношение по тяхно желание, с тяхно съгласие или поради виновно поведение по чл. 325 т.1 и 2, чл.326, 330 и 331 КТ, получават минимално обезщетение за 4 месеца, като причината за прекратяването е основен критерий за определяне размера на обезщетението. Посочил е, че поради липсата на дефиниция на „недобросъвестност“ в КСО, в утвърдената съдебна практика това понятие се тълкува като получаване на осигурителни плащания въпреки знанието за липса на право или при невярно деклариране на факти, като недобросъвестността следва да се докаже от административния орган. Въз основа на фактическите установявания, съдът е приел, че в разглеждания случай П. е знаела за прекратяването на трудовото й правоотношение с „Keelings Retail UC“ на 07.05.2020 г. по нейна инициатива и не е представила документи за предсрочното му прекратяване. Изложил е аргументи, че в заявлението пред НОИ – Пазарджик тя е посочила „изтичане срока на договора“, знаейки че договорът е постоянен или със срок на изпитване, който не е изтекъл, поради което е приел, че е действала недобросъвестно. Преценил е, че предоставените документите от Ирландия (август 2023 г.) потвърждават, че трудовото правоотношение е прекратено с едностранно волеизявление на жалбоподателката – оставка, като декларацията й за „изтичане срока на договора“ не кореспондира с действителността. Въпреки изискванията на чл.1 ал.1 т.1 от Наредбата за отпускане и изплащане на парични обезщетения за безработица за прилагане на акт за прекратяване на правоотношението към заявлението, жалбоподателката не е представила такъв, поради което съдът е приел, че П. е действала недобросъвестно при получаване на обезщетението за безработица, надвишаващо законово предвидения размер и следва да го върне. Решението е валидно, допустимо и правилно. Разпоредбата на чл. 54ж, ал. 2 от КСО урежда възможността компетентният орган да отмени или измени влезли в сила свои разпореждания, касаещи парични обезщетения за безработица по ал. 1, ако са налице някои от следните предпоставки: 1) да са представени нови документи или доказателства, които имат значение за определяне на правото, размера и периода на паричното обезщетение за безработица или 2) ако паричното обезщетение за безработица е неправилно отпуснато или неправилно е отказано отпускането му. Първоинстанционният съд обосновано и законосъобразно е приел, че паричното обезщетение за безработица е отпуснато неправилно поради недобросъвестно деклариране на основанието за прекратяване на трудовото правоотношение. В КСО не се съдържа легална дефиниция за понятието "добросъвестност" при получаване на осигурителните плащания. С оглед общите принципи на правото, за добросъвестно получени осигурителни плащания следва да се считат тези, за които осигуреното лице е имало съзнанието и субективното убеждение, че не му се дължат. Недобросъвестно ще е лицето, което е знаело или предполагало, че няма право да получи съответното плащане. Добросъвестността на жалбоподателя се предполага до доказване на противното, а недобросъвестността е необходимо да бъде безспорно установена, като тежестта за доказването й лежи върху административния орган, който в конкретната хипотеза е доказал този факт с правно значение. Касаторът правилно е отбелязал, че на доказване подлежат положителните факти, относими към спора, не и отрицателните такива. Въпреки това, по отношение на твърдяното обстоятелство от жалбоподателката, че договорът е бил срочен, това не следва да се разглежда като доказване на отрицателен факт. Нещо повече, представеният и надлежно подписан от П. трудов договор свидетелства, че същият е с постоянен характер, както правилно е констатирал административният орган, вследствие на събраните доказателства. Твърдението, че П. „не разбира и не говори английски“, не е основание да се приеме обратното – че договорът е със срочен характер. При изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая административният орган е изпълнил служебното си задължение да изиска информация от ирландския работодател и от жалбоподателката относно характера на договора, причината за прекратяване и спорния въпрос – за какъв период е бил сключен договорът. Въпреки това, твърдените от жалбоподателката обстоятелства остават недоказани. Относно твърдението на касатора, че е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила от Административен съд – Пазарджик по отношение на недопускането на съдебна поръчка, настоящият състав намира, че съобразно тежестта на доказване в полза на П. относно спорните обстоятелства, първоинстанционният съд правилно е намерил същото за неоснователно. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са допуснати от Административен съд – Пазарджик, доколкото фактическата обстановка е подведена под вярната правна квалификация и формираните правни изводи се основават на съвкупността от всички събрани доказателства по делото, правилно преценени и анализирани от съда. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че оспореното първоинстанционно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, основателно е искането на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски за настоящата инстанция под формата на юрисконсултско възнаграждение, които на основание чл. 143, ал. 3 АПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 25а, ал. 3 от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът определя в размер на 66,47 евро. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение: