Определение № 72 от 10.02.2020 г. на ВКС по т. д. № 96/2020 г.

Производството е по чл.274, ал.2, изр.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на адв. М. В. - синдик на „И. С.” Е. (н.), срещу разпореждане от 13.09.2019 г. на съдията - докладчик по ч. гр. д. № 1533/2019 г. на Апелативен съд - София. С посоченото разпореждане е върната като просрочена подадената от адв. М. В. в качеството й на синдик на „И. С.” Е. (н.) частна касационна жалба срещу определение № 2245 от 03.07.2019 г., постановено по ч. гр. д. № 1533/2019 г. на Апелативен съд - София. В частната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на обжалваното разпореждане и се прави за неговата отмяна и за връщане на делото на въззивния съд с указания за администриране на незаконосъобразно върнатата жалба. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Частната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. За да върне частната касационна жалба на адв. М. В. - синдик на „И. С.” Е. (н.), срещу постановеното по ч. гр. д. № 1533/2019 г. определение № 2245 от 03.07.2019 г., съдията - докладчик от Апелативен съд - София е приел, че жалбата е процесуално недопустима, тъй като е подадена след изтичане на предвидения в закона едноседмичен срок за обжалване на определението. Съдията - докладчик е посочил, че срокът за обжалване е започнал да тече от датата на връчване на определението на адв. В. - 12.07.2019 г., и е изтекъл преди датата на подаване на частната касационна жалба по пощата - 25.07.2019 г. Разпореждането за връщане на частната касационна жалба е правилно и следва да бъде потвърдено. От приложената към ч. гр. д. № 1533/2019 г. разписка за връчване се установява, че препис от постановеното по делото определение № 2245 от 03.07.2019 г. е връчен лично на адв. М. В. в качеството й на синдик на „И. С.” Е. (н.) на 12.07.2019 г. Съгласно чл.275, ал.1 вр. чл.278 ГПК, от датата на връчване на съобщението е започнал да тече преклузивният едноседмичният срок за обжалване на определението. Броен по правилото на чл.60, ал.4 ГПК, срокът е изтекъл на 19.07.2019 г. (петък - присъствен ден), а частната касационна жалба на адв. В. е подадена по пощата на 25.07.2019 г. Пропускането на срока по чл.275, ал.1 ГПК обуславя недопустимост на жалбата, поради което връщането й като просрочена е законосъобразно. В частната жалба срещу разпореждането за връщане на частната касационна жалба адв. В. е изложила твърдения, че на 12.07.2019 г. е заминала със семейството си на тридневна почивка в Гърция, но поради здравословни проблеми на дъщеря й се е наложило да остане там за по-дълго време, поради което е подала жалбата по пощата веднага след завръщането си в България на 25.07.2019 г. Посочените обстоятелства имат значение за производството по възстановяване на срока за обжалване на разпореждането за връщане на частната касационна жалба, което адв. В. е инициирала с подадената до Апелативен съд - София молба вх. № 18388/15.10.2019 г., но не и за преценката правилно ли е върната просрочената жалба. Мотивиран от горното и на основание чл.274, ал.2, изр.1 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение,