Определение № 3591 от 12.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2355/2024 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК, вр. чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Образувано е по молба с вх. № 25009580 от 10.04.2024 г., подадена от Р. Д. З., чрез адв. Д. С., за отмяна на влязло в сила решение № 554317 от 05.12.2018 г., постановено по гр. д. № 63724/2017 г. по описа на Софийски районен съд, с което М. Д. Й. и Н. Р. Й. са осъдени да заплатят разделно, при равни квоти, на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 3 344,08 лева, представляваща главница за топлинна енергия за периода 13.09.2014 г. – 30.04.2016 г. с включена главница за дялово разпределение, ведно със законна лихва за периода от 13.09.2017 г. до изплащане на вземането, както и лихва в размер на 822,28 лева за периода от 15.09.2014 г. до 30.08.2017 г. с включена лихва върху сумата за дяловото разпределение, като претенциите са отхвърлени до пълните предявени размери от 3368 лева относно главницата и от 828,44 относно лихвата. Молителят Р. Д. З. се позовава на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Обосновава отмяна на влязлото в сила решение с твърдения, че в качеството си на наследник е конституирана по изпълнително дело, образувано по молба на „Топлофикация София“ ЕАД, въз основа на издаден изпълнителен лист от 05.04.2023 г. по гр. д. № 63724/2017 г. по описа на Софийски районен съд, водено срещу нейната майка Н. Р. Й. и брат М. Д. Й.. Твърди също така, че майка ѝ е починала на 13.03.2018 г., а по горепосоченото дело по искане от 30.05.2018 г. на Н. Й. е назначен особен представител, към който момент тя вече е починала. Излагат се съображения, че първоинстанционният съд е допуснал грубо нарушение на съдопроизводствените правила като не е извършил проверка за постоянен и настоящ адрес на майка ѝ преди назначаването на особен представител, не е спрял делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 2 ГПК и не е уведомил ищеца за настъпилата смърт на един от ответниците. Сочи се, че вместо горните действия, в случая съдът е назначил особен представител на починало лице и е постановил съдебно решение срещу несъществуващ правен субект. При тези съображения молителят счита, че е била лишена от възможността да участва в първоинстанционното производство и впоследствие да обжалва по институционален ред постановеното съдебно решение. Като приложение към молбата за отмяна, молителят прилага поканата за доброволно изпълнение, видно от която същата е връчена на Р. Д. З. на 16.01.2024 г. Ответната страна по молбата за отмяна – „Топлофикация София“ ЕАД, както и третото лице – помагач по делото „Нелбо“ ЕАД, не изразяват становище в срока по чл. 306, ал. 3 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че молбата за отмяна е подадена в рамките на предвидения в закона преклузивен срок, от процесуално легитимирано лице и като такава е процесуално допустима. В производството по чл. 307 ГПК, Върховният касационен съд проверява формалните критерии за допустимост на молбата за отмяна, които се ограничават до наличието на подлежащ на отмяна съдебен акт, правен интерес за страната, инициирала отмяната, съблюдаване на изискванията на чл. 260, ал. 1 ГПК за съдържанието и приложенията към молбата за отмяна и спазването на сроковете по чл. 305 ГПК. В случая тези предпоставки формално са налице, поради което молбата следва да се допусне за разглеждане по същество. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение