Определение № 189 от 10.05.2021 г. на ВКС по т. д. № 2476/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на адв. Н. Н., назначен на основание чл. 47, ал. 6 ГПК за особен представител на ответниците Д. Р. и Т. Ш., срещу определение на Софийски апелативен съд, с което е оставена без разглеждане подадената от него частна жалба срещу определение на Софийски градски съд за отхвърляне на искането му за увеличение на определеното му възнаграждение, с изложени оплаквания за неправилност и искане за отмяната му със съответните последици. Ищецът „Уникредит Булбанк“ АД не изразява становище. С молба от 23.12.2019 г. жалбоподателят, назначен по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК за представител на ответниците, е поискал от първоинстанционния съд увеличаване на определеното възнаграждение, обосновано с несъответствие на определения от съда размер с правилата по НМРАВ, както и да се задължи ищецът да довнесе разликата и възнаграждението да му бъде изплатено авансово. С разпореждане от 06.01.2020 г. съдът е оставил исканията без уважение. Това разпореждане представителят е обжалвал с частна жалба от 06.07.2020 г. в частта относно отказа да се увеличи размерът на възнаграждението. За да остави с обжалваното определение частната жалба без разглеждане като недопустима, въззивният съд е приел, че атакуваното разпореждане не подлежи на обжалване, доколкото съгласно чл. 274, ал. 1 ГПК нито прегражда развитието на производството, нито възможността за обжалването му е предвидена в изрична разпоредба. Частната жалба е основателна. По въпроса за обжалваемостта на определенията и разпорежданията, с които се отхвърля искане на особен представител, назначен по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК, за увеличаване на размера на определеното му възнаграждение, е формирана последователна практика на ВКС, напр. ч. т. д. № 1795/2020 г. на III г. о., ч. т. д. № 2076/2017 г. на I т. о. и цитираната там практика. Съгласно същата обжалваемо е определението, с което се определя възнаграждението на особения представител по чл. 47, ал. 6 ГПК, като такова, разрешаващо материалноправен спор. Обжалваното въззивно определение противоречи на така установената практика, поради което следва да бъде отменено, като делото се върне на въззивния съд за разглеждане на частната жалба. С тези мотиви съдът