Определение № 246 от 21.09.2016 г. на ВКС по д. № 2195/2016 г.

Производството е по чл.248 ГПК. В срока по ал.1 е постъпила молба от [фирма] - ответник по недопуснатата до разглеждане с определение на ВКС по настоящото дело от 8.06.16 г. касационна жалба, за присъждане на разноски по делото в размер на 1000 лв., за адвокатско възнаграждение. Ответникът по молбата [фирма] я оспорва като неоснователна. Сочи, че не са му връчени отговорът на ответника и списъкът на разноските съм него; евентуално прави възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение. ВКС намира молбата за допустима като подадена в определения от закона срок, според посоченото по –горе, и частично основателна: Разноските са поискани своевременно от ответника в отговора на жалбата, препис от който не се изпраща на касатора и заплащането им е удостоверено с приложения към отговора договор за правна защита. Те са дължими на осн. чл.78, ал.1 -3 ГПК, с оглед на изхода на спора. Основателно обаче, при вида и тежестта на спора и приключването на касационното производство по него в закрито заседание по чл.288 ГПК, е и възражението за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение, направено на осн. чл.78, ал.5 ГПК. Молбата за разноски следва да се уважи до размер на 700 лв., като за остатъка до 1 000 лв. е неоснователна и следва да се отхвърли, поради прекомерността им. Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.