Определение № 7688 от 08.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7315/2025 г.

Производството е по реда на чл. 176а от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по молба от адв. А. Конедарев, вх. № 5383/20.02.2026 г., в качеството му на пълномщник на И. Д. Д. – ответник по касация по адм. дело № 7315/2025 г. по описа на Върховния административен съд, за допълване на решение № 1192 от 03.02.2026 г., постановено по това дело в частта за разноските. В молбата се твърди, че пред касационната инстанция е направено своевременно искане за присъждане на адвокатско възнаграждение за касационното производство, но въпреки благоприятния за ответника по касация изход от спора, Върховният административен съд не се е произнесъл по него. Иска се присъждането на претендирания адвокатски хонорар. Насрещната по молбата за допълване страна – Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОД на МВР) – Благоевград със седалище в гр. Благоевград, на ул. „Владо Черноземски“ № 3 не изразява становище по нея в срока по чл. 176а, ал. 2 АПК. Молбата за допълване на решението по адм. дело № 7315/2025 г. на Върховния административен съд в частта му за разноските е процесуално допустима, като предявена от надлежна страна и в срока по чл. 176а, ал. 1 АПК, а разгледана по същество е и основателна. С решението, чието допълване се иска, настоящият състав на трето отделение е разгледал по същество касационната жалба на ОД на МВР – Благоевград против решение № 2458 от 22.05.2025 г. по адм. дело № 236 по описа за 2025 г. на Административен съд – Благоевград в частта му, в която ОД на МВР – Благоевград е осъдена да заплати на И. Д. Д. (с адрес в гр. Благоевград, [жк], [адрес]) обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на сумата от 1000.00 лв., причинени му от отменен, като незаконосъобразен, административен акт – Заповед № УРИ 7852з-115/21.03.2024 г., издадена от началник-сектор „Охранителна полиция“ във Второ Районно управление – Благоевград към ОД на МВР – Благоевград, ведно със законната лихва за забава върху сумата на обезщетението, считано от 25.07.2025 г. до пълното му изплащане. Постановил е решение, с което е оставил в сила първоистанционния съдебен акт в осъдителната му част. Въпреки своевременно заявената от ответника по касация претенция за присъждане на адвокатско възнаграждение (до приключване на съдебното заседание в касационната инстанция) и въпреки благоприятния за него изход от спора, настоящият съдебен състав е пропуснал да се произнесе по правото на страната на съдебни разноски, представляващи договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и защита по настоящото дело. Налице е основание за допълване на постановеното от Върховния административен съд по адм. дело № 7315/2025 г. съдебно решение в частта за разноските. Направеното от касатора и насрещна по молбата за допълване страна възражение за прекомерност на заплатеното от ответника по касация адвокатско възнаграждение е неоснователно, тъй като, видно от сключения между адв. А. Конедарев и И. Д. Д. Д. за правна защита и съдействие на л. 22 от касационното дело договореният между страните размер на адвокатския хонорар е под минималния такъв за административни дела с определен материален интерес, посочен в нормата на чл. 8, ал. 1, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, във вр. с чл. 36, ал. 2, изр. второ от Закона за адвокатурата (ЗАдв.), в относимата редакция на разпоредбата към датата на сключване на договора за адвокатска услуга. Поради това не е налице основание за намаляването на адвокатския хонорар преди определянето му по реда на чл. 10, ал. 3, изр. второ от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Областна дирекция на МВР – Благоевград следва да бъде осъдена да заплати на Д. направените от него в касационното производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на евровата равностойност на 200.00 лв. или 102.26 евро, съразмерно с уважената част от иска за неимуществена обезвреда. Решението, чието допълване се иска, не подлежи на обжалване, поради което, на основание чл. 176а, ал. 3 АПК, настоящото определение, с което това решение се допълва, също не подлежи на обжалване. Воден от горното и на основание чл. 176а, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия