Определение № 200 от 17.06.2019 г. на ВКС по т. д. № 2617/2018 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Постъпили са две молби /с идентично съдържание/ от „Лес - Г.” Е. - с. Резбарци, общ. К., за изменение на постановеното по делото определение № 231 от 15.04.2019 г. в частта за разноските. В молбата се поддържа, че с определението съдът е присъдил на насрещната страна „Макро консепт” Е. разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 3 000 лв., което е прекомерно и следва да бъде намалено на основание чл.78, ал.5 ГПК до минималния размер, предвиден в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ответникът „Макро консепт” Е. - гр. София, оспорва молбите като неоснователни по съображения в писмен отговор от 20.05.2019 г. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Молбите са допустими - подадени са от надлежна страна в преклузивния срок по чл.248, ал.1 ГПК. С определение № 231 от 15.04.2019 г. не е допуснато касационно обжалване на постановеното от Пловдивски апелативен съд въззивно решение № 154 от 21.05.2018 г. по в. т. д. № 100/2018 г., с което след частично потвърждаване и частична отмяна на решение по т. д. № 8/2017 г. на Кърджалийски окръжен съд са отхвърлени предявените от „Лес - Г.” О. против „Макро консепт” Е. искове с правно основание чл.82 ЗЗД за заплащане на сумите 26 148 лв. и 67 291.33 лв., претендирани като обезщетения за вреди под формата на пропуснати ползи от неизпълнение на задължения по договор, обективиран в нотариален акт № 4, том 1, рег. № 163, дело № 3/2012 г. на нотариус Г. Х. с рег. № 554. В зависимост от изхода на производството по чл.288 ГПК с определението съдът е осъдил касатора „Лес - Г.” О. да заплати на ответника по касация „Макро консепт” Е. разноски в размер на сумата 3 000 лв. – платено в брой адвокатско възнаграждение с ДДС по договор от 11.09.2018 г. Молбите за изменение на определението в частта за разноските са неоснователни. Съгласно чл.78, ал.5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно спрямо действителната фактическа и правна сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата. Молителят е обосновал искането си за прилагане на чл.78, ал.5 ГПК по отношение на присъденото в полза на „Макро консепт” Е. адвокатско възнаграждение с твърдения, че възнаграждението от 3 000 лв. е прекомерно спрямо фактическата и правна сложност на делото и не е съобразено с материалния интерес по делото. Материалният интерес по делото е 93 439.33 лв. (сбор от стойността на двете претендирани обезщетения по чл.82 ЗЗД), а минималният размер на дължимото адвокатско възнаграждение, изчислен по правилата на чл.9, ал.3 вр. чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на база посочения материален интерес, е 2 513 лв. без ДДС, съответно 3 015 лв. с ДДС. С определението са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 3 000 лв., което не надхвърля минималния размер по наредбата и поради това не са налице предпоставките на чл.78, ал.5 ГПК за неговото намаляване. По изложените съображения молбите по чл.248 ГПК следва да бъдат оставени без уважение. Мотивиран от горното и на основание чл.248 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,