Определение № 148 от 28.02.2023 г. на ВКС по т. д. № 7/2023 г.

Производството е по чл.274 ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на В. Т. В., подадена чрез адв.Г. С., срещу разпореждане №1653/03.10.2022г. по ч.т.д. №465/22г. по описа на Пловдивски апелативен съд, с което е върната частната му касационна жалба вх.№7074/19.09.22г. срещу определение №283/27.07.2022 г. по същото дело. В частната жалба е наведено оплакване за неправилност на атакувания съдебен акт.Частният жалбоподател счита,че въззивното определение подлежи на касационен контрол, по съображения за неправилно приложени от състава на апелативния съд разяснения в ТР №1/21.07.2010г. по тълк.д.№1/2010г. на ОСГТК, вместо да съобрази законодателната уредба на чл.396 ал.2 изр.2 ГПК. Прави се искане за отмяна на разпореждането и връщане на делото за администриране на подадената частна касационна жалба. Върховен касационен съд в състав на Второ търговско отделение констатира,че частната жалба е подадена в срок от легитимирано да обжалва лице срещу съдебен акт от категорията на обжалваемите, поради което я намира за допустима. Разгледана по същество,е неоснователна. С определение №283/27.07.2022г. Пловдивски апелативен съд се е произнесъл по същество по подадена до него частна жалба на В. Т. В., с която същият е обжалвал постановеното от Окръжен съд Стара Загора определение №183/23.03.2022г. по т.д.№98/22г. по описа на съда, с което е допуснато обезпечение на предявени срещу него осъдителни искове чрез налагане на обезпечителни мерки запор върху суми по негови банкови сметки и възбрана върху недвижими имоти. В мотивите на определението си апелативният съд е намерил за неоснователни наведените в частната жалба оплаквания срещу допускането на обезпечението, но с оглед големия размер на претенцията, е приел,че следва да бъде определена гаранция в размер на 14 000 лв. По тези съображения с диспозитива е отменил определението на окръжния съд и отново е допуснал същото обезпечение, но при внасяне на парична гаранция от насрещната страна в определения от него размер. Срещу това определение е постъпила частна касационна жалба, адресирана до Върховен касационен съд, която с атакуваното разпореждане е върната от състава на апелативния съд по съображения, че определението му не подлежи на касационно обжалване. Така постановеното разпореждане е правилно. С изменението на чл.396 ал.2 ГПК от 2017г., изрична обжалваемост пред ВКС е въведена само за въззивното определение, с което първоинстанционното определение за отказ се отменя и обезпечението се допуска. В този смисъл законодателят е предоставил на страната, търпяща негативните последици от наложеното обезпечение, възможност да обжалва само пред една инстанция, което право в случая ответникът В. е реализирал пред апелативния съд. Поради това подадената от него частна касационна жалба е недопустима. Като е съобразил това, апелативният съд е постановил правилно разпореждане, което подлежи на потвърждаване. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение