Решение № 5301 от 12.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8005/2014 г.

Решение № 5301 от 12.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8005/2014 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на адв. Иван Гогов, в качеството му на процесуален представител на Гергина Иванова Рашкова със съдебен адрес в гр. Пловдив, срещу решение № 986/15.04.2014 г. по адм. дело № 2907/2012 г. г. по описа на Административен съд - Пловдив. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушаване на материалния закон и поради необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението като неправилно в тази му част и постановяване вместо него на друго по съществото на спора, с което да се уважи жалбата срещу ревизионния акт. Не се претендира присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /"ОДОП"/ - Пловдив, чрез процесуалния представител юрск. Бонева, в писмена защита, оспорва основателността на жалбата. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение в касационното производство. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни основания, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Административният съд - Пловдив е бил сезиран с жалба срещу ревизионен акт № 161106990/21.05.2012 г. на орган по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с решение № 996 от 10.08.2012 г. на зам. директора на дирекция "ОУИ"-гр. Пловдив /понастоящем дирекция "ОДОП" Пловдив/, оправомощен със заповед № ЗЦУ/100/20.01.2010 г. След извършена ревизия на лицето за ревизиран период 01.01.2005 г. -31.12.2010 г., на лицето са определени задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за първите две години и по чл. 48 от ЗДДФЛ за останалите години, главница и лихва, конкретно посочени в мотивите на акта. Ревизията е осъществена по специалния ред на чл. 122 и сл. от ДОПК, понеже в хода на осъществяването й са констатирани обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 1,2, 4 и т. 7 от ДОПК, а именно неподаване на декларация, данни за укрити доходи или приходи, липса на счетоводна документация и на документи, необходими за установяване на основата за облагане с данъци, както и за несъответствие между получени приходи и имущественото състояние на ревизирания субект. Същият е уведомен надлежно за това по реда на чл. 124, ал. 1 от ДОПК. По отношение на издадените в ревизионното производството актове и провеждането на ревизията, съдът е приел, че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, спазени са нормативните изисквания, издателите на актовете са притежавали необходимата компетентност за това. Тези изводи не са предмет на касационни оплаквания и при извършената проверка касационният съд ги намира за съответни с материалния закон. В административното ревизионно производство е констатирано, че ревизираното лице е местно физическо лице, което не е подавало ГДД по чл. 41 от ЗОДФЛ (отм.) и по чл. 50 от ЗДДФЛ, не са установени за ревизираните периоди източници на лични доходи/приходи извън продажба на движими и недвижими вещи. За ревизираните периоди е установена разходната част на баланса на ревизираното лице, съдържащи разходи за издръжка на живот за РЛ по данни на НСИ, вкл. разходи към ВиК, ЕВН, мобилни оператори, разходи за пътувания в чужбина по утвърдените размери на дневни и квартирни пари с Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина в сила от 01.07.2004 г. и разходи за строителство и покупка на недвижими имоти, покупка на МПС, внасяне на суми по банкови сметки и на парични средства в "Евростандарт" ООД. В хода на административното производство е възложена оценителна експертиза на леките автомобили и недвижимо имущество, изготвени по реда и методите по § 1, т. 10 ДР ДОПК. При определяне на размера на разходите е съобразено семейното положение на РЛ. На съпруга и също е извършена ревизия, приключила с РА, при съобразяване на резултатите по двата акта. РЛ не е представило писмени обяснения и декларации по чл. 124, ал. 3 ДОПК. Установено е несъответствие между приходната и разходна част на баланса на ревизираното лице като при определяне на данъчната основа за облагане по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК са установени превишения на разходи над приходи за всички ревизирани периоди 2005-2010 г., при начално салдо към 01.01.2005 г. от нула лева. Към установената данъчна основа от превишения са прибавени и данъчни основи, определени по реда на чл. 24 ЗОДФЛ (отм.) - получени доходи от продажба на имущество и постъпили парични средства от Великобритания и Гърция, за които не е установено основание и които не са били декларирани и обложени в периода на получаването им. Не е прието за установено фактическо предаване и доказан произход на средства в размер на 650 000 лв., за които е твърдяно, че са получени в заем от Чавдар Стойчев по договор за заем от 31.12.2003 г. В обжалвания пред АС Пловдив РА и РД към него са констатирани обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 1, 2, 5 и 7 ДОПК, поради което и при ползване на специални знания относно стойностите на движими и недвижими вещи, е определена данъчната основа за облагане с ДОД по реда и критериите на чл. 122, ал. 2 ДОПК. В хода на съдебното производство съдът е събрал писмени доказателства, както и заключения на съдебно-счетоводна експертиза и три заключения на съдебно-технически експертизи. След преценка на събраните доказателства и доказателствени средства и с оглед приложимата презумпция по чл. 124, ал. 2 ДОПК относно верността на фактическите констатации в РА и съответно РД при наличие на основания за извършване на ревизия по особения ред по чл. 122 и сл. ДОПК, съдът е приел, че тези фактически констатации не са оборени, поради което е счел за неоснователни възраженията на жалбоподателката и е отхвърлил изцяло жалбата й срещу РА. Касаторът Гергина Иванова Рашкова обжалва като незаконосъобразно решението на АС Пловдив, с което е отхвърлена жалбата й срещу РА. В касационната жалба не са съдържат част от оплакванията, наведени в първоинстанционната жалба - досежно наличие на основания по чл. 122 ДОПК за извършване на ревизия по особения ред, досежно размера на началното салдо към 01.01.2005 г., вкл. и относно несъобразяването на получен заем в размер на 650 000 лева от Чавдар Стойчев, досежно размера на разходите за издръжка на живот, пътувания, и относно размера на внесените парични средства по банкови влогове и в дружество "Евростандарт" ООД, както и относно облагаемостта на получените средства от чужбина. Първоинстанционният съд е отговорил на тези оплаквания като е развил мотиви, които настоящата касационна инстанция намира за обосновани и законосъобразни. При служебна проверка на материалната законосъобразност на решението не се откриха пороци на същото. Разпределяйки правилно доказателствената тежест, съдът е приел, че в доказателствена тежест на приходните органи е да установят наличието на основания за провеждане на ревизия по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК. С оглед събраните доказателства, данните относно облагаемия доход на лицето, приходите му и от друга страна - данните за разходи за издръжка и живот, за пътувания, за строителство, за получени недекларирани доходи, за закупване на леки автомобили, съдът категорично е обосновал извод за наличие на основанията - данни за укрити приходи, за декларирани приходи, несъответстващи на имущественото състояние на РЛ. Спазени са императивно установените изисквания за уведомяване по реда на чл. 124 ДОПК, поради което при обсъждане на събрания по делото доказателствен материал, съдът е имал основание за прилагане на презумпцията по чл. 124, ал. 2 ДОПК относно верността на фактическите констатации на приходните органи в РА и РД. Ревизираното лице по никакъв начин не е установил твърдяния от него факт за положително начално салдо в размер към 01.01.2005 г., поради което това възражение не е съобразено от съда. Наведените от касатора Рашкова касационни оплаквания касаят необоснованост на изводите на съда досежно установения размер на разходи за: 1.подготовка, проектиране и строителство на дълготрайни активи в УПИ 065028 в кв. 65 по плана на с. Катуница, Община Садово - за период 2005 г.; 2. покупка на нива в землището на с. Катуница от 4, 337 дка, имот № 064007 по плана на с. Катуница, община Садово - през 2008 г., 3. покупка на лек автомобил марка БМВ, модел 323 ЦИ с рег. № РВ9474ВК - през 2008 г., 4.покупка на лек автомобил Фиат - през 2009 г., 5. покупка на лек автомобил Мерцедес 500 - през 2009 г. Навеждат се доводи и за необоснованост на решението досежно установения паричен поток в частта на приходите - относно размера на получените приходи от продажба на 33/360 ид. ч. от дворно място в гр. Пловдив, ул. "Драган Цанков" № 51 и построен върху него апартамент на две нива с РЗП 154 кв. м., от продажба на МПС - БМВ 323ЦИ и Ровър 75 като се твърди, че приходите от тези имоти са определени на база отразеното в нотариалния акт, съответно в договорите за покупко-продажба, а от друга страна направените разходи за покупка на недвижими имоти и МПС са установени в размера на пазарните стойности, установени чрез експертизи по методите, предвидени в разпоредбата на § 1, т. 10 ДР ДОПК. Оплакванията са неоснователни. Фактическите констатации в ревизионния акт относно стойността на направените от РЛ разходи са направени въз основа на експертни заключения на вещи лица относно действителната стойност на закупените движими и недвижими вещи, съответно действително направените разходи за строителство за периода след издаване на разрешение за строеж за имота - УПИ в с. Катуница. За определяне на данъчната основа основа за облагане са взети предвид обстоятелствата по чл. 122, ал. 2 ДОПК, поради което правилно не е съобразена придобивната стойност на вещите и имотите, вписана като такава в договорите за покупко-продажба. Правилно съдът не е ценил доказателствената стойност на приетите в съдебната фаза на производството експертизи относно стойността на придобития имот - нива и относно стойността на направените разходи за строителство в УПИ в с. Катуница. При тези експертизи не са обсъждани реални сделки с имоти, същите се базират на офертни цени или на цени на сделки за имоти с различни характеристики и в други населени места. Относно стойността на придобитите и съответно на продадените леки автомобили не са назначавани експертизи в съдебната фаза на производството. При липса на други доказателства относно действителната стойност на направените разходи за придобиване на имотите, съответно на друга установена стойност на получените приходи от продажба на имоти, обосновано съдът е приел, че не е оборена верността на направените в РА фактически констатации. В доказателствена тежест на ревизираното лице и било, при условията на пълно и насрещно доказване, да установи стойности на придобитите/продадени вещи, различни от установените в ревизионния акт. По делото не са събрани достатъчно доказателства и доказателствени средства, опровергаващи верността на тези констатации, поради което не са налице основания за изменение или отмяна на оспорения ревизионен акт. По изложените съображения касационният съд намира, че обжалваното решение в своята цялост е валиден, законосъобразен и обоснован съдебен акт. Не са налице касационните оплаквания, наведени от касатора. Не се установяват пороци на решението при прилагане на материалния закон. Обжалваното решение на АС Пловдив е правилно и като такова следва да се остави в сила. При този изход от спора съдебни разноски не се дължат на страните в касационното производство. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение