Определение № 6075 от 17.05.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4075/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 2 и следв. във връзка с чл. 200, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на В. В. Г., чрез пълномощник адв. В. Иванов от САК, срещу Определение № 1765/16.02.2024 г., постановено по адм. дело № 449/2024 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му срещу отказ за разглеждане по същество на Заявление № РС-23-309/13.07.2023г. по чл. 60а от Закона за съдебната власт, обективиран в писмо изх. № 94-В-251/06.11.2023г. на заместник-министъра на правосъдието. Наведени са оплаквания за неправилност. Поддържа се становище, съобразно което производството по обжалване на постановление за спиране има всички белези на съдебно наказателно производство, поради което се релевират доводи относно наличие на всички предпоставки по чл.60а ЗСВ за разглеждане по същество на подаденото искане за обезщетение по реда на Глава трета „а“ от Закона за съдебната власт. Иска се отмяна на обжалваното определение и вместо него постановяване на друго, с което да се отмени постановения отказ за разглеждане по същество на заявлението и да се върне преписката на заместник - министъра на правосъдието за произнасяне по същество на искането. Претендира се присъждане на съдебни разноски в производството за двете съдебни инстанции за държавни такси и адвокатско възнаграждение, съобразно приложен списък по чл. 80 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК. Ответникът – заместник – министър на правосъдието, чрез пълномощниците Ю. Борисова - главен юрисконсулт в дирекция “Правни дейности“ и В. Христов – юрисконсулт в дирекция „Правни дейности“ оспорва основателността на частната жалба. Релевират възражения, че допустимостта на заявлението е обусловена от наличието на приключило съдебно производство или прекратено досъдебно производство, като намират, че първоинстанционният съд правилно е приел, че по отношение на частния жалбоподател не са налице предпоставките по чл. 60а ЗСВ. Претендират присъждане на съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение и правят възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар по чл. 78, ал.5 ГПК. Върховният административен съд – тричленен състав на шесто отделение, след като обсъди изложените основания в частната жалба и представените по делото доказателства установи следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 230 АПК и срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е отказ за разглеждане по същество на Заявление с рег. № РС-23-309/13.07.2023г. от В. В. Г. по чл. 60а от Закона за съдебната власт (ЗСВ), обективиран в писмо изх. № 94-В-251/06.11.2023г., издадено от заместник – министър на правосъдието относно изплащане на обезщетение в размер на 10 000 лева за нанесени морални и материални вреди в резултат на нарушаване правото на разглеждане и решаване в разумен срок на НЧД № 12545/2019г. по описа на СРС, НО, 97-ми състав, във връзка с жалба срещу Постановление за спиране на наказателно производство от 07.06.2019г. на Софийската районна прокуратура (СРП), по която съдът се е произнесъл с определение на 16.03.2023г., повече от три години и половина след постъпване на делото в съда. Заявлението е разгледано от състав на Специализирано звено на Инспектората към ВСС, определен по реда на чл. 60в, ал. 3 ЗСВ, като е съставен констативен протокол. В него подробно е описана хронологията и движението на досъдебното производство, което е било образувано за престъпление по чл.129, ал.2, вр. ал.1 НК. Жалбоподателят е бил уведомен за образуването на наказателното производство, както и за правата му по чл.75, ал.1,т.3 НПК. С постановление от 07.06.2019г. досъдебното производство № 2998/2018г. по описа на 01 РУ- СДВР, пр.пр. № 47748/2018г. по описа на СРП е било спряно на основание чл.244, ал.1, т.1, във връзка с вр. чл.25, ал.1, т.6 НПК поради това, че са налице доказателства единствено за осъществен състав на престъпление по чл.130, ал.1 от НП – лека телесна повреда, причинена на В. В. Г., за което наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия. Препис от постановлението е връчен на В. В. Г., като същият бил уведомен, че в шестмесечен срок може да подаде тъжба до първоинстанционния съд. Постановлението за спиране на досъдебното производство е обжалвано от В. В. Г. с жалба вх. № 47748/18/30.07.2019г., изпратена в СРС на 01.08.2019г., ведно с материалите по ДП. С определение от 16.03.2023г., постановено по НЧД № 12545/2019г. по описа на СРС, 97-ми състав е потвърдил постановлението на СРП от 07.06.2019г. Препис от определението е връчен на адв. В. Иванов – повереник на жалбоподателя, на 12.06.2023г. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, съдът приема, че образуваното по жалбата срещу постановлението за спиране на досъдебното производство НЧД № 12545/2019г. няма самостоятелно и независимо от ДП № 2998/2018г. битие и не представлява наказателно производство по смисъла на чл.60а, ал.2,т.1 ЗСВ. С оглед на изложеното, първоинстанционният съд намира, че преценката на административния орган относно недопустимостта на подаденото заявление по чл.60а, ал.2 ЗСВ е обоснована и в съответствие с приложимите норми, поради което законосъобразно е отказано разглеждането му по същество. Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, намира обжалваното определение за валидно, допустимо и правилно. Спорен от правна страна е въпросът относно наличието на нормативно установените предпоставки за разглеждане по същество на подаденото искане за обезщетение по реда на Глава трета "а" ЗСВ. В разпоредбата на чл.60а, ал.2, т.1 и т.2 ЗСВ е определен предметния обхват на административното средство за защита срещу нарушаване правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, като от една страна се посочва, че заявленията за обезщетение се подават срещу актове, действия или бездействия на органите на съдебната власт, а от друга страна – оплакването за прекомерна продължителност трябва да касае приключени граждански, административни и наказателни производства, респективно във втората хипотеза прекратени досъдебни производства. Персоналният обхват на горната разпоредба, поставя допустимостта на производството в зависимост от качеството на заявителя на страна по приключено гражданско, административно и наказателно производства, респективно във втората хипотеза качеството на обвиняем, пострадал или ощетено юридическо лице по прекратено досъдебно производство. В конкретния случай досъдебното производство не е приключило с окончателен акт по смисъла на чл. 60а, ал.4 ЗСВ, съгласно който заявленията актове, действия или бездействия на органите на съдебната власт, с които се нарушава правото им на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, се подават в 6-месечен срок от приключване на съответното производство с окончателен акт чрез Инспектората към Висшия съдебен съвет до министъра на правосъдието. Видно от изложените данни наказателното производство е спряно на основание чл. 244, ал.1, т.1, във връзка с чл. 25, ал.1, т.6 НПК (на досъдебното производство е установено, че престъплението се преследва по тъжба на пострадалия) и не е приключено с окончателен акт. Спирането само временно прегражда развитието на процеса, като не е преустановена неговата висящност (Тълкувателно решение № 1 от 25.07.2023 г. на ВКС по т. д. № 1/2023 г., ОСНК). Спирането на наказателното производство на основание чл. 25, ал. 1, т. 6 НПК предопределя предоставената на пострадалия възможност да претендира продължаването му чрез подаване на съответна тъжба в 6-месечния срок, което сочи обвързаността между досъдебното производство и възможния ход на делото в съдебната фаза на процеса. В контекста на изложеното, първоинстанционният съд правилно приема, че производството по жалбата срещу постановлението за спиране на досъдебното производство НЧД № 12545/2019г. няма самостоятелен характер по отношение от ДП № 2998/2018г. и не представлява приключило наказателно производство по смисъла на чл.60а, ал.2, т.1 ЗСВ. Горният извод е в съответствие и с практиката на Европейския съд по правата на човека, който приема, че наказателните производства приключват с влизането в сила на присъда, решение или определение, включително определение за одобряване на споразумение на някоя от трите съдебни инстанции или с прекратяването на досъдебното производство от прокурора, което може да бъде обжалвано по реда на чл. 243, ал. 3-7 от НПК, при която хипотеза се взима предвид и дължината на производството по обжалване. Това е и крайният момент, спрямо който се изчислява общата продължителност на дадено наказателно производство ((Н. (№ 2), § 79; И. с/у България, № 48870/99, 22 декември 2004 г., § 53; и Д. и Х., §§ 15 и 74; Фикара с/у Италия, № 12176/86, 19 февруари 1991 г., Серия А № 196-А, §§ 10 и 15; Слезевицус с/у Литва, № 55479/00, 13 ноември 2001 г., § 27; А. и О. с/у България, № 61596/00, 17 януари 2008 г., § 48; И. Х. с/у България, № 32461/02, 20 март 2008 г., §§ 40 и 50; и М. с/у България, № 36036/04, 20 януари 2011 г., § 49). В случай, че лицето не бъде уведомено навреме за прекратяването, се взима предвид датата на уведомяване (А., цитирано по-горе, § 104; и Кечев с/у България, № 13364/05, 26 юли 2012 г., §§ 11-13 и 48). Правилни са констатациите на първоинстанционния съд, че въз основа на установените от ИВСС при проверката факти и обстоятелства, заместник - министърът на правосъдието е извел обосновано мотивите си за отказ да разгледа заявлението по същество. Обжалваното определение като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора в тежест на частния жалбоподател следва да бъдат поставени заявените от ответника по частната жалба разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение, които на основание чл. 78, ал.8 ГПК, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 144 АПК, съдът определя в размер на 150,00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо, във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение,