Определение № 12335 от 02.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11217/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 - 236 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от Д. Г. Б. срещу определение № 1807 от 30.09.2025 г., постановено по административно дело № 570/2025 г. от Административен съд Сливен, с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу решение вх. № А-951/14.08.2025 г. на Административния ръководител на Районна прокуратура (РП) Бургас и производството по делото е прекратено. По наведени доводи за неправилност на определението като необосновано се иска отмяната му и и постановяване на ново, с което обжалваното от него решение, постановено по реда на Закона за достъп до обществена информация бъде отменен, а преписката върната на органа с указания за предоставяне на исканата информация. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното определение и предвид наведените в частната жалба доводи, приема за установено следното: Частната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 230 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: Съдебното производство пред АС Сливен е образувано по жалба на Б., препратена от АС Бургас по подсъдност срещу решение вх. № А-951/25/14.08.2025 г. на Административния ръководител на Районна прокуратура (РП) Бургас, с което му е отказан достъп до информация, касаеща конкретно досъдебно производство, по което компетентността за произнасяне има единствено наблюдаващия прокурор. С обжалваното пред настоящия състав определение АС Сливен, за да остави без разглеждане жалбата на Б. приема, че в случая обжалваното от него решение няма характера и белезите на административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК, при което не подлежи на оспорване по реда на АПК. Определението е правилно. Обоснован, като базиран на материалите по делото и законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че обжалваното пред него решение няма характера и белезите на административен акт. Жалбодателят е искал да у бъде предоставена информация свързана с образувано срещу него наказателно производство, като твърди, че има качество на обвиняем по него, при което същият разполага с правата по чл. 55 от Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК), които включват и правото му да се запознае с делото, при което би получил пълна информация за движението на същото, включително да получи преписи от постановените прокурорски актове по него. Поради това правилно в обжалваното определение е прието, че в случая по силата на чл. 4, ал. 1, предл. второ от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) тай като за исканата от жалбодателя информация е предвиден специален ред за получаването ѝ – посоченият в НПК. Допълнително в тази насока следва да бъде посочено обстоятелството, че макара издателят на акта да приема, че искането за достъп до информация е за такава по ЗДОИ, приема, че същата се дължи по НПК и съобразявайки неговите разпоредби препраща искането на Б. на органа, който освен, че разполага с исканата информация е овластен да му я предостави, което навежда на извод, че решението на Административния ръководител на РП Бургас има уведомителен характер и съответно не представлява акт по смисъла на чл. 21 АПК във вр. с чл. 40 ЗДОИ, който да подлежи на обжалване. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 234 във вр. с чл. 236, във вр. с чл.221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение