Определение № 765 от 18.02.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1004/2025 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. С Определение № 66 от 08.01.2026 г. по настоящото дело ВКС е разгледал подадената от В. Б. В. чрез адвокат Х. Т. от САК касационна жалба срещу въззивно Решение № 5735 от 23.10.2024 г. по в.гр.д.№ 3557/2023 г. на Софийски градски съд, ІV „д“ възз.гр.състав, като не е допуснал същата до разглеждане по същество. Своевременно (с отговора на касационната жалба) ответниците по касационната жалба са претендирали да им се присъдят разноските, направени за защита пред ВКС, но съдът е пропуснал да се произнесе по това искане. В срока по чл. 248, ал. 1 ГПК с молба вх.№ 631 от 13.01.2026 г. ответниците по касационната жалба са заявили искане по реда на чл. 248 ГПК да им се присъдят разноските по делото съгласно представените доказателства. Препис от молбата е връчен на 02.02.2026 г. на В. Б. В. чрез адвокат Х. Т.. Постъпил е отговор, с който е заявено възражение за прекомерност на претендираните за присъждане разноски, чийто сбор възлиза на сумата 4 000 лв. Разглеждането на молбата с вх.№ 631 от 13.01.2026 г. е процесуално допустимо. По съществото на заявените с нея и с отговора искания настоящият състав на ВКС намира следното: Предвид постановения с Определение № 66 от 08.01.2026 г. резултат и при условията на чл. 81 ГПК във връзка с чл. 78, ал. 3 ГПК В. Б. В. дължи да заплати на ответниците (по касационната жалба и по исковете) И. И. Д. и Я. П. К. направените разноски за защитата им пред ВКС. Същите възлизат на сума от по 2 000 лв. за всеки един от тях и представляват възнаграждения, заплатени по индивидуално сключени договори за правна защита и съдействие, страна по които е Адвокатско дружество „М., Д., К. и партньори“, представлявано от адвокати В. Д. и Р. К.. Двата ДПЗС от 28.01.2025 г. (съответно – л. 39 и л. 40 от делото) удостоверяват и извършеното плащане на възнагражденията в брой. Цената на исковете, произнасянето по които е атакувано с касационната жалба, възлиза съответно на сумите 2 248,14 лв. за иска по чл. 108 ЗС, 500 лв. за иска по чл. 109 ЗС и 2 880 лв. за иска по чл. 59 ЗЗД, или общо 5 628,14 лв. При тези факти и съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 НВАР (предишна абрувиатура НМРАВ) минималното адвокатско възнаграждение за една инстанция възлиза на 862,81 лева. За предоставената на касатора В. Б. В. правна защита и съдействие той е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 1 800 лв. При съобразяване естеството на обсъжданите по делото спорни въпроси от фактическа и правна страна, обхвата на поставените с изложението към касационната жалба питания и релевираните основания за допускане на обжалването, както и касационните основания по чл. 281 ГПК, в отговор на които ответниците по касация са организирали защитата си, при съобразяване също и на преценката, която самият касатор е направил за размера на справедливото адвокатско възнаграждение за защитата пред касационната инстанция, ВКС намира, че за защитата на ответниците по касация възнаграждение в размер на 2 000 лв. се явява съответно на действителната фактическа и правна сложност на спора пред касационната инстанция и извършената работа. За да се произнесе, настоящият състав съобрази също практиката на ВКС, обективирана в Определение № 1399 от 24.03.2025 г. по ч.гр.д.№ 55/2025 г. на ВКС, II г.о., Определение № 77 от 24.02.2022 г. по ч.т.д. № 1692/2021 г. на ВКС, I т.о. и др. (която споделя), според която в случаите, когато няколко лица са представлявани от един адвокат и техните интереси са идентични, а защитата се осъществява чрез едни и същи процесуални действия, съдът следва да присъди едно общо адвокатско възнаграждение, независимо от броя на представляваните лица; механично удвояване на възнаграждението не е допустимо, когато работата е една и съща, а самостоятелно възнаграждение се определя само, ако защитата е различна по правнорелевантни факти или правни въпроси. В случая ответниците по касация са упълномощили едно и също адвокатско дружество и са предприели идентична защита с общ отговор на касационната жалба и изложението към нея. Ето защо съдът приема, че направените разноски в общ размер на сумата 4 000 лв. се явяват прекомерни, като на двамата ответници се следва общо заплащането на сумата 2 000 лева, или 1 022,58 евро съгласно чл. 5, 12 и 13 ЗВЕРБ. За разликата над 2 000 лв. до 4 000 лв. (над 1 022,58 евро до 2 045,17 евро) искането по чл. 78, ал. 3 ГПК е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Съобразно т. 3 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк.д.№ 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК намаляването на адвокатското възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК не рефлектира в отношенията между адвокат и клиент, които са сключили конкретен договор и са поели задължения по него. То е израз само на основното начало в гражданския процес за социална справедливост и достъп до правосъдие. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ отделение на Гражданската колегия