Определение № 146 от 15.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 960/2023 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. С молба вх. № 14412/13.11.2023 г., подадена от „ФИР” ЕООД, чрез адв. Ал. В., е поискано изменение на постановеното по настоящото гражданско дело определение № 3357/03.11.2023 г., в частта за разноските, с присъждане в полза на молителя на сумата 6634 лв. – адвокатско възнаграждение за изготвяне и подаване на отговор на касационната жалба на „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД. Насрещната страна „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД не е подала писмен отговор и не изразява становище по молбата. Върховният касационен съд, състав на ІV г. о., за да се произнесе взе предвид следното: Производството по настоящото гражданско дело е образувано по касационни жалби, подадени от „ФИР” ЕООД, чрез адв. Ал. В., и от „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД, чрез юрк. Д. З., против въззивно решение № 662/21.10.2022 г., постановено по в. т. д. № 506/2022 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 337/30.03.2022 г. по т. д. № 1893/2021 г. на Софийски градски съд в обжалваната част. Ответникът по жалбата „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД не е подал отговор и не е изразил становище по жалбата на „ФИР” ЕООД. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по касационната жалба „ФИР” ЕООД, в който излага съображения, че не са налице предпоставки за допускане до касационно обжалване на решението в обжалваната от „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД част. Заявена е претенция за присъждане на разноски. С постановеното в настоящото производство определение № 3357/03.11.2023 г. не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 662/21.10.2022 г., постановено по в. т. д. № 506/2022 г. на Софийски апелативен съд и е прието, че при този изход на спора на страните не следва да се присъждат разноски. Молбата за изменение на постановеното определение по чл. 288 ГПК в частта за разноските е процесуално недопустима, доколкото не е представен списък на претендираните от страната разноски, а това е условие за допустимост на искането. С разпоредбата на чл. 80 ГПК е въведено изискване за представяне на списък на разноските от страната, поискала присъждането им. Както е разяснено в мотивите по т. 2 и т. 9 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, страната следва да представи списък за разноски по чл. 80 ГПК дори когато е направила само един разход в производството, за който е представено доказателство. Представянето на списък по чл. 80 ГПК е процесуална предпоставка от кръга на абсолютните за развитие на производството по изменение на решението, респективно определението в частта му за разноските. Правната последица от неизпълнението на това процесуално задължение е въведена със самата норма – страната няма право да иска изменение на решението респективно определението в частта му за разноските. От данните по делото е видно, че пред касационната инстанция молителят не е представил списък на претендираните от него съдебни разноски. Липсата на представен списък по смисъла на чл. 80 ГПК води до липса на процесуална възможност за произнасяне по чл. 248 ГПК и изменение на постановеното определение в частта за разноските, поради което и молбата следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима. Само за яснота следва да се посочи, че дори да беше допустима, молбата е неоснователна. Липсата на промяна в крайния резултат от спора е основание за отказ на съда да присъди разноски за касационната инстанция и те да останат в тежест на страните и по-конкретно на молителя, така както са направени. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV гр. отделение