Определение № 12994 от 02.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11279/2024 г.

Производството е по чл. 229, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 166, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на В. Д. Т. срещу Определение № 3204 от 23.10.2024 г. по адм. дело № 879/2024 г. на Административен съд - Стара Загора, с което е отхвърлено искането й за спиране на предварителното изпълнение на Заповед № 24-1228-001002/14.10.2024 г. на началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Стара Загора за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 2а, буква „б“ от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, считано от 11.10.2024 г. В частната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на определението поради нарушение на материалния закон. Оспорва се изводът на съда за липса на предпоставките по чл. 166, ал. 2 АПК. Твърди се, че предварителното изпълнение на ПАМ може да доведе до настъпването на значителни и трудно поправими вреди на лицето, тъй като ще бъде невъзможно да се придвижва до работното си място, което се намира на около 7 км от гр. Стара Загора, в резултат на което ще загуби работата си. При тези съображения се иска отмяна на обжалваното определение и постановяване на друго за спиране на предварителното изпълнение на административния акт. Ответникът – началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Стара Загора, не представя възражение по частната жалба. Върховният административен съд приема частната жалба за процесуално допустима - подадена е от процесуално легитимирана страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Процесната ПАМ е приложена на основание чл. 171, т. 2а, буква „б“ ЗДвП. Фактическото основание за издаване на заповедта е, че водачът е управлявал моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техните аналози. За да отхвърли искането за спиране на предварителното изпълнение на заповедта, съдът е изложил мотиви, че използването на личния автомобил не е единствената възможност за придвижване до работното място, поради което изпълнението на заповедта не обуславя настъпването на трудно поправима или значителна вреда. Определението е правилно. Предварителното изпълнение на заповедта е допуснато по силата на закона - чл. 172, ал. 6 ЗДвП. В ЗДвП не са предвидени основанията за спиране на допуснатото предварително изпълнение, поради което следва да намерят приложение общите разпоредби на чл. 166, ал. 2 във връзка с ал. 4 АПК. Чл. 166, ал. 4 АПК предвижда, че допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2. Условията на чл. 166, ал. 2 АПК са следните: ако предварителното изпълнение може да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, като изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. Правилно е прието от съда, че допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповедта не би могло да причини на жалбоподателката значителна или трудно поправима вреда. Целта на процесната ПАМ е осигуряване на безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения. В случая предварителното изпълнение на процесната заповед е допуснато по силата на закона в обществен интерес, на който не е противопоставен застрашен или накърнен личен интерес на жалбоподателката със същата или по-висока степен на значимост, поради което административният съд правилно е отхвърлил искането. Твърдението на жалбоподателката, че единствената възможност за придвижване до работното й място е чрез личния й автомобил, не се подкрепя от събраните по делото доказателства. Видно от приложената към частната жалба длъжностна характеристика на жалбоподателката е осигурен служебен транспорт до работното място. Изложените доводи в частната жалба относно незаконосъобразността на административния акт са неотносими към предварителното изпълнение на принудителната административна мярка, а са релевантни към спора по същество, поради което не следва да бъдат обсъждани в настоящото производство. Не са налице основания за отмяна на обжалваното определение и същото следва да бъде оставено в сила.