Определение № 5945 от 04.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1635/2025 г.

Производството е по реда на чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), приложим на основание чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба на директора на Дирекция „ОДОП“ гр. София, с която е поискано изменение на решение № 3628 от 07.04.2025 г., постановено по адм. дело № 1635/2025 г. на Върховния административен съд – осмо отделение в частта за разноските. Ответникът по молбата А. К. С. чрез адв. Григоров, изразява становище за нейната неоснователност. След извършена проверка относно фактите по делото, съдът намира, че искането за изменение на съдебния акт в частта за разноските се явява неоснователно. В настоящия случай се установява, че възражението за прекомерност на разноските, направени от А. К. С., е направено своевременно в съдебно заседание и е съобразено от съда. Същото е възприето като основателно, като са изложени доводи за наличието на прекомерност на претенцията за разноски с оглед действителната правна и фактическа сложност на спора. На администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното възнаграждение за един адвокат, определено по реда на Наредба № 1/09.07.2004 г. На основание чл. 633 ГПК решенията на СЕС по преюдициални запитвания са задължителни за всички съдилища. Съобразно това настоящият съдебен състав счита, че определените в чл. 8, ал. 1 във вр. с чл. 7, ал. 2 от Наредбата размери на адвокатските възнаграждения нямат обвързващ характер и могат да служат единствено като ориентир при определяне на разноските за юрисконсултско възнаграждение. В тази връзка съдът е извършил обоснована преценка относно правната и фактическа сложност на казуса, както и е съобразил обема от извършени процесуални действия от страна на юрисконсулта. Исканото изменение на постановеното решение в частта за разноските, е неоснователно, поради което следва да бъде оставено без уважение. Водим от гореизложеното и на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК Върховният административен съд, осмо отделение