Определение № 4528 от 24.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3734/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба подадена от В. Н. К. от [населено място] срещу Определение №3483 от 25.03.2026 г. на Административен съд (АС) - Пловдив по адм. дело №824/2026 г. С определението е оставено без уважение искането на жалбоподателя за спиране на предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-0435-000032 от 20.03.2026 г. на началник сектор при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) – Пловдив, Районно управление (РУ) 02 - Пловдив, с която е приложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 1, б. „з“, „гг“ от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) – „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС) на водач до решаване въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца“. Частният жалбоподател - В. Н. К. счита, че определението е неправилно. Излага, че заема длъжността „охранител“, при която управлението на моторно превозно средство (МПС) е съществен елемент от трудовите му задължения. Представя като доказателства във връзка с твърденията си трудов договор, допълнително споразумение и длъжностна характеристика. Твърди, че лишаването от свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС) води до невъзможност жалбоподателят да изпълнява трудовите си задължения, поради което вредите са пряка и непосредствена последица от изпълнението на мярката и имат характер на значителни и трудно поправими вреди по смисъла на чл. 166, ал. 2 АПК. Предвид изложеното, прави искане определението да бъде отменено и да бъде спряно предварителното изпълнение на заповедта за прилагане на ПАМ. Претендира направените по делото разноски. Ответникът – началник сектор при ОДМВР – Пловдив, РУ 02 - Пловдив, изразява становище за неоснователност на частната жалба по съображения, подробно изложени в депозирания по делото писмен отговор. Върховният административен съд намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна. Разгледана по същество частната жалба е основателна. С обжалваното определение АС – Пловдив е оставил без уважение искането на В. Н. К. за спиране на предварително изпълнение на Заповед № 26-0435-000032 от 20.03.2026 г. на началник сектор при ОДМВР – Пловдив, РУ 02 Пловдив, с която е приложена ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „з“, „гг“ ЗДвП. За да постанови определението си съдът е посочил, че по делото не са представени доказателства относно твърденията на жалбоподателя за вреди. Първоинстанционният съд е приел, че като значителна и трудно поправима вреда следва да се определи само такава, която не може да се репарира по обезщетителен ред. Предвид изложеното съдът е счел, че искането за спиране на предварителното изпълнение на ПАМ е неоснователно и го е оставил без уважение. Определението е неправилно. Със Заповед № 26-0435-000032 от 20.03.2026 г. на началник сектор при ОДМВР – Пловдив, РУ 02 Пловдив, е приложена ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „з“, „гг“ ЗДвП, - „временно отнемане на СУМПС на водач до решаване въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца“. ПАМ е приложена заради това, че на 20.03.2026 г. около 11.07 часа в гр. Пловдив, бул. Копривщица №86, К. е управлявал МПС „Хюндай Туксон“ с рег. №[рег. номер], лична собственост, със служебно прекратена регистрация на 03.02.2026 г., поради липса на застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Оспорената заповед подлежи на предварително изпълнение по силата на закона – чл. 172, ал. 6 ЗДвП. За да се спре допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповедта, е необходимо адресатът на акта, искащ спиране, да докаже, че то би могло да му причини значителна или трудно поправима вреда - чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 АПК. Вредата може да бъде както имуществена – загуба или пропусната полза, така и неимуществена. Тя трябва да е значителна или да има такова отражение за молителя, че той трудно да може да я поправи. Настъпването й следва да е достатъчно вероятно. За вероятността от настъпването на вредата и за възможния й размер трябва да бъдат представени доказателства, а не само да има твърдения в тази насока. Изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. В тази връзка напълно неотносими към предмета на настоящото производство са мотивите на съда, свързани с чл. 60 АПК. От представените с частната жалба доказателства (трудов договор от 04.07.2024 г., допълнително споразумение от 20.01.2026 г. и длъжностна характеристика от 04.07.2024 г.) се установява, че К. работи на постоянен трудов договор в „Консул“ ООД. В длъжностната му характеристика изрично е записано, че следва да притежава СУМПС, категория В и да управлява служебно МПС. Временното отнемане на СУМПС може да доведе до прекратяване на трудовия договор. Представени са и доказателства за наличието на нови обстоятелства по смисъла на чл. 166, ал. 2, изр. последно АПК. От представената Комбинирана застрахователна полица №BG/06/126000999949 е видно, че към 21.03.2026 г. превозното средство, с регистрационен номер №[рег. номер], има валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, с начална дата на покритие 21.03.2026 г., 00:00 ч. и крайна дата на покритие 20.03.2027 г. 23:59 ч. Предвид посоченото и на основание чл. 143, ал. 10 ЗДвП прекратената регистрация на пътното превозно средство е възстановена служебно след извършване на нарушението, за което е приложена процесната ПАМ. Разпореждането за предварително изпълнение (в т.ч. и допуснатото по закон) не може да съществува самостоятелно – то обслужва ефикасността на основния акт, като позволява той да породи правни последици преди окончателното му влизане в сила. След като регистрацията на МПС е възстановена, предварителното изпълнение на мярката, до решаване на спора по същество, единствено уврежда правната сфера на жалбоподателя. Изложеното води до извод, че предварителното изпълнение на оспорения акт, при възстановена регистрация на МПС, би могло да доведе до невъзможност за изпълнението на трудовите задължения на жалбоподателя, а от там и до настъпването за него на значителна и трудно поправима вреда. Налице е основание по чл. 166, ал. 4 АПК, във връзка с чл. 166, ал. 2 АПК за спиране предварителното изпълнение на акта. Като е достигнал до извод за неоснователност на искането за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на процесната заповед, първоинстанционният съд е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено. Вместо него следва да се постанови друго, с което предварителното изпълнение на заповедта бъде спряно. По искането за разноски на жалбоподателя следва да се произнесе първоинстанционният съд с крайния съдебен акт, разрешаващ спора по същество, съобразно изхода на правния спор. Предвид изложеното, направеното от жалбоподателя искане за присъждане на разноските по настоящото дело, е неоснователно. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 1, предл. 2-ро, вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на Седмо отделение