Определение № 3291 от 31.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4512/2023 г.

Производство е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба подадена от Б. Д. Д. срещу определение № 8849 от 20.07.2023г. постановено по гр.д. № 3627/2023г. на Софийски градски съд, с което е отхвърлена молбата му за изменение на въззивното решение по горепосоченото дело в частта за разноските. Жалбоподателят иска отмяна на определението. Твърди, че мотивите на съда противоречат на материалния и на процесуалния закон. Счита за неверни съображенията, че във втората фаза на делбата страните нямат право на разноски. След като с въззивното решение е отменено първоинстанционното по жалба на Б. Д., то той има право на разноски за това производство. Поддържа се също така, че присъдените разноски на въззиваемия са прекомерни и не са съобразени с принципа за пропорционалност на разноските. Поради това иска присъждане на направените от него разноски пропорционално на уважената част на жалбата, а именно 6905,47лв., както и намаляване присъдените в полза на ответната страна разноски от 1700лв. на 465,45 лв. Ответникът по частната жалба Р. Д. Д. я намира за неоснователна. Претендира разноски. Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал. 1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. По основателността й Върховният Касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, установи следното: Производството по делото е делбено във фазата по извършване на делбата. С въззивното решение на Софийски градски съд по гр.д. № 3627/2023г., постановено по жалба на настоящия частен жалбоподател Б. Д., е отменено първоинстанционното решение за изнасяне на делбения имот на публична продан и вместо това имотът е поставен в дял на Б. Д. на основание чл. 349, ал.2 ГПК, като последният е осъден да заплати за уравнение на дяловете 66521,50 лв. на Р. Д.. Със същото решение е потвърдено първоинстанционното в частта по претенциите по сметки по чл. 31, ал.2 ЗС и по чл. 12, ал.2 ЗН - първата претенция е уважена срещу Б. Д. за 1970лв., а втората претенция, предявена от него, е отхвърлена. С решението са присъдени разноски както следва: в полза на Б. Д. са присъдени 5491,29лв. разноски за въззивното производство според уважената част на оспорването. В полза на Р. Д. са присъдени 1700лв. разноски за въззивното производство според отхвърлената част на оспорването. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено от ответника Р. Д., е намерено за неоснователно предвид фактическата и правна сложност на спора и минималното възнаграждение по Наредбата. В срока по чл. 248, ал.1 ГПК Б. Д. е поискал изменение на решението в частта за разноските в два аспекта: 1/ да бъдат присъдени на молителя и направените пред първата инстанция разноски според изхода на спора, което е разноски в размер на 6905,47лв.; 2/ да бъдат намалени разноските, присъдени на ответника, на 465,45лв, колкото се полагат при отхвърляне на жалбата. С обжалваното определение въззивният съд е отказал да стори това. Посочил е, че присъдените на молителя 5491,29 лв. разноски включват: 1500лв. адвокатско възнаграждение за жалбата по извършване на делбата и 3991,29лв. държавна такса по тази жалба. Според съда въззивникът няма право на други разноски по извършването на делбата, включително на такива за първата инстанция, тъй като разноските във втората фаза на делбата се понасят от двете страни според дяловете и не зависят от способа за извършване на делбата. Досежно разноските, дължими от молителя на ответника, съдът е посочил, че е присъдена сумата 1 700лв. според отхвърлената част на оспорването. Двата иска по чл. 31, ал.2 ЗС и по чл. 12, ал.2 ЗН са съответно с цени 1970лв. и 11886,25лв. Присъдената сума не е прекомерна, защото минималното възнаграждение според Наредбата е 497 лв. по претенцията по чл. 31,ал.2 ЗС и 1469,76 лв. по претенцията по чл. 12, ал.2 ЗН или общо 1966,76лв. По тези съображения не е уважена молбата по чл. 248 ГПК. При горните обстоятелства настоящият състав приема следното: Разноските, присъдени в полза на частния жалбоподателя, касаещи уважената негова въззивна жалба относно способа за извършване на делбата, са определени от въззивния съд, правилно. Други разноски, по-конкретно разноски за първата инстанция, не му се следват. Той има право на всички разноски, касаещи извършването на делбата, направени във въззивното производство и това са 1500лв. адвокатско възнаграждение и 3991,29 лв. държавна такса (2% върху стойността на дела му) или общо 5491,29лв., колкото са му присъдени. Делбеното производство е особено исково производство, при което се реализира правото на делба на всеки съсобственик. Отговорността за разноски в делбеното производство пред първата инстанция не е уредена като санкция за неправомерно поведение, какъвто е принципът но чл. 78 ГПК. Затова съгласно чл. 355 ГПК разноските да се понасят от страните съобразно стойността на дяловете им в съсобствеността. Това се отнася за държавните такси и другите деловодни разноски, а разноските за адвокатски хонорар пред първата инстанция остават за сметка на страните, както са ги направили. Едва при пренасяне на спора пред въззивна и касационна инстанция разноските ще се определят в зависимост от уважаването или отхвърлянето на жалбата, т.е. по общите правила на чл. 78 ГПК. Именно по този начин е процедирал Софийски градски съд. Поведението му е в съответствие с практиката на Върховния касационен съд по приложението на чл. 355 ГПК - определение № 50211 от 27.09.2022г. по ч.гр.д. № 2770/2022г. на I г.о., определение № 4328 от 05.12.2022г. по ч.гр.д. № 4217/2022г. на I г.о. определение № 60141 от 19.11.2021г. по ч.гр.д. № 3096/2021г., II г.о., определение № 193 от 26.11.2020г. на ВКС по ч.гр.д. № 2700/2020 г., II г.о., определение № 4/6.01.2011 г. по ч.гр.д. № 542/2010г. на II г.о., определение № 255/9.10.2013г. по гр.д. № 563/2012г. на I г.о., определение № 47 от 29.01.2015 г. по ч.гр.д. № 6919/2014г. на I г.о., определение № 19 от 31.01.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1499/2016г. на I г. о. Разноските, касаещи съединените искове по сметки, също са определени от въззивния съд правилно - с оглед изхода на спора по тези искове - срещу въззивника е уважен иск за 1970лв. и е отхвърлен негов иск за 11886,25лв. Определеното от съда адвокатско възнаграждение за защитата на ответника по тези претенции е 1700лв. (1000лв. по иска по чл. 12, ал.2 ЗН и 700лв. по иска по чл. 31, ал.2 ЗС, така изрично е разграничено в списъка по чл. 80 ГПК на ответника) и не е прекомерно с оглед минималните размери на възнагражденията за двете претенции, посочени от Софийски градски съд, които са общо 1966,76лв., определени съгласно Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Поради изложеното, обжалваното определение следва да се потвърди. Независимо от неоснователността на частната жалба, разноски на ответника не следва да се присъждат. Предмет на обжалване е определение на въззивен съд по разноските. В този случай, съобразно утвърдената практика на Върховния касационен съд, разноски на страните не се присъждат, за да не се създават нови задължения за разноски в рамките на процеса относно разноските, което би било в противоречие с целта на закона и уредбата на отговорността по чл.78 и сл. ГПК. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г.о.